Задължително е да се смееш по един час на ден, казват практикуващите йога, за да имаш настроение за живот, и като чух, че вече се създават и центрове на смеха, целият се разтреперих, представяте ли си във всеки квартал център на смеха, във всеки блок, на всеки етаж! Според мене трябвада бъдат неголеми зали със столове като в самолетите. По средата един по-висок за водещия, който говори нещо весело и се залива в такъв смях, че думите му не се разбират, но това не пречи на останалите. Те гледат щастливите сълзи по бузите му, лицата им почервеняват, гърлата им се свиват в спазматичен кикот и излизат на улицата. Ръкуват се и се смеят, седят в кафенето и се смеят, чакат за вестник и се смеят, разхождат кучетата си и се смеят, блъскат се в трамвая и се смеят, карат се с продавачката и се смеят, обиждат се и се смеят, налагат се с юмруци и се смеят, лъжат се и се смеят, изневеряват си и се смеят, предават се и се смеят, убиват се и се смеят. От колко време седя на прозореца и ги чакам да се появят по тротоара да изтичам и аз при тях, да се смея и кикотя и сълзи да текат по бузите ми и който казва, че ни иде да легнем на паважа и да не станем, да му смажат главата като на усойница!
Да се свлечеш до дъното, си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния – на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде, и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш – щастлив съм!, свободен съм!, влюбен съм!, богат съм!, голяма работа съм!, бог съм!, но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска – я стига си кряскал по улиците, а си стягай раницата, защото и от Северният полюс, и от Южния изборът на посоките е безкраен и трябва само да крачиш, да крачиш и ледниците остават назад и навлизаш сред ябълкови, черешови, портокалови дръвчета, палми, лещак и захарна тръстика, рози и орхидеи и седемдесетградусовият студ се превръща в спомен да те радват още по-силно морето и залезите и ти се ще да викаш – господ съм, ама този път друг господ!, но тъкмо да си отвориш устата, забелязваш, че вместо в гора от ябълки и палми пълзиш пак сред познатите от толкова поколения камънаци без вода и стръкче трева и разбираш, че безкрайно многото посоки са били никаква посока, и ти иде пак да тичаш по улицата да викаш засмян циклофренично – има справедливост!, но се смъкваш до дъното да зъзнеш в космическия студ и в главата ти мига черна искра – няма ли да се стоплиш малко, ако стиснеш полюсния компас за гушата, та стрелката му да спре да се върти като побъркана и да ти покаже само две посоки като всеки нормален компас с надеждата, че ако пак сбъркаш, пак ще опиташ, но черната искра заеква с черна светлина – като се престрашиш най-после, да не се окаже, че стрелката на компаса е изскочила от оста си от щурото въртене и да ти остава само да тичаш по улицата и да викаш – има ли компаси, които не се развалят? – абе, какво да искаш от черна искра…
Влюбеният полицай, особено легналият, е способен на подвизи и какво толкова, ако си професор или артист, или директор, или архитект, или собственик, или управител, важното е да си вършиш работата и да не се зазяпваш много-много малолитражка ли спира на светофара, или лимузина профучава с два пъти по-висока скорост от позволената и когато дойде самосвалът да излее бетона, кой знае защо, тъкмо това си помислих. Двама души с лопати разтеглиха купчината от тротоар до тротоар, като изсъхна я боядисаха на бели ивици и се роди легнал полицай, от онези, които уж дремят по цял ден, но само да се опита кола да мине през тях по-бързо от пешеходец, започва да я подмята и да й разбива лагерите. Сега да ги видя пияниците и наркоманите как ще надуват газта тъкмо пред детската градина – и без да се усетя, съм го казал на глас, а легналият полицай се размърда и отговори стегнато както е по устав – точно така, бай Пенчо. Дойде време да им покажа какво съм научил в Школата и да не се хилят, че се излежавам в праха, като легнал полицай, ти само почакай. На това място са се случвали какви ли не чудесии, защо да не се появи и катаджия, който няма да ти прибира десетачката, за да не ти напише акт и още на другата сутрин се убедих, че чудото е станало и ми се прииска да му стисна ръката, на него обаче ръцете му бяха заети да попълва фишове. Всеки ден заставах до входа и се радвах на невиждания феномен, дори престанах да следя кой влиза в сградата на Управлението, където откриха и детска градина за децата на служителите, а Шефа се пошегува – бай Пенчо, забравяш си портиерските задължения, но аз продължих да крача край легналия полицай. Той наблюдаваше минаващите върху него коли дали гумите им не са изтрити, или маркучите на спирачките не са се напукали, спираше ги за превишена скорост, проверяваше за алкохол и наркотици и вадеше кочана с актовете, а на мене сърцето ми пееше, тази шофьорска сган най-после ще разбере, че има ред в държавата. Шофьорската сган обаче не се предаваше и вдигна тарифата на две десетачки, на три, опита се да купи представителя на закона с обещания, че ще го боядисат в жълто, заплашваше го, че ще му изтъркат боята или ще се оплачат в Школата. Шофьорът на Шефа, като минеше над него, се изплюваше отгоре му, но той само ми намигаше, Шефа ще го изрита скоро – ама какво разбира от шефове един легнал полицай, мислех си, и ми ставаше жал за момчето. Старае се, а го тъпчат и газят, но забелязах как Шефа веднъж му кимна, като влизаше през портала и той ми се похвали – в Школата тъкмо този Шеф го е учил да притиска шофьорската сган, а когато изляха на два метра от него и легнала полицайка, започна да се пъчи. Шкембето му се наду толкова, че вече и каруца едва минаваше отгоре и когато през нощта дойдоха двама с кирки да си разчистят сметките, той наду свирката. Убийците на легнали полицаи си подвиха опашките, а той се усмихна на легналата полицайка, която не смееше да мръдне от страх, утре гледай. На следващия ден размаха палка срещу колата на Шефа и написа акт на шофьора му, Шефа се засмя – правилно, колега!, и той изгледа влюбено легналата полицайка и се изпъчи още повече, а влюбеният полицай, особено легналият, е способен на подвизи, но аз още не знаех. Затова когато пред входа спря колата на Шефа, но този без Шефа, в първия момент не обърнах внимание, а шофьорът се изхлузи от нея, изплю се, както винаги, върху легналия катаджия и направи знак с ръка. Трима здравеняци със светоотразителни жилетки слязоха от багера, който бръмчеше до отсрещния тротоар, преградиха улицата с червени пластмасови конуси и шофьорът ритна легналия полицай в ребрата. Размаха лист с печати и подписи и се изплю върху лицето му – ще сменяме тръбите на канализацията! Легналият полицай избърса плюнката от бузата си, наду шкембето си толкова, че прегради пътя като бариера и го прекъсна да докладва веднага на Шефа, багерът обаче опря зъбците си в краката му, шофьорът се изплю за кой ли път върху избелялата боя по бетона и му изкряска да млъква. Той е само един проклет катаджия в праха, когото дори не са поставили при някой п`о така светофар, а заповедта за ремонта я е подписал тъкмо Шефа и единствено личният му шофьор може да му пошушне да разкопаят двайсет метра по-нататък, така че да изтънява като лист хартия и повече да не му е чул гласа. Десният край с униформените обувки на легналия полицай се нагъна яростно, лявата му ръка бръкна в джоба да измъкне дрегера и аз продължих да люпя семки доволен, най-после това шефско мекере си намери майстора, но приятелят ми направи грешката да погледне наперено легналата си годеница. Вместо възхита от смелостта му обаче видя пребелели устни, които шепнеха – ако не разкопаят на двайсет метра, ме чака и мен същото… – и по лицето му пробягаха учудване, смайване, протест, уплаха. Чух го да хрипти, че в Школата Шефа не им е споменавал за канализации, нали обществените ремонти не трябва да се вършат за сметка на реда…, а на мене ми идеше да извикам, че ако се предаде и си свие шкембето, колите отново ще беснеят по асфалта, а на третия етаж са открили още една детска градина. Обещавам, като мине ремонтът, да залепя парчетата му и той пак ще проверява гумите и ще пише актове, с легналата полицайка ще направя същото и ще се оженят, но той я изгледа с копнеж, обърна се с гръб и измърмори – само ако Шефа нареди да ме пребоядисват всеки месец… Шофьорът се ухили – дадено, ще внесем за тебе специална боя да святкаш нощем на фаровете като легнал светофар. Ще вземаш акъла на мадамата с новата си униформа – а аз се прибрах в портиерната да разсъждавам, че няма значение дали си професор с катедра, или артист, за когото никой режисьор не се сеща, дали си архитект със студио, или стажант на велосипед, дали си собственик на уранови мини, или управител на кръчма. Дали си регулировчик срещу Народното събрание, или си легнал полицай в краен квартал. Важното е да те пребоядисват редовно, за да блестиш нощем с униформата си и да не забелязваш колите, които минават върху тебе с два пъти по-висока скорост от позволената, както са те учили в Школата.
Emil Krastev 