http://www.emilkrastev.bg/
Из книгата УЕБСАЙТ
Върви ти на тебе, братовчед, много си добре, а той мърмори, сякаш му искам пари на заем: добре ми беше, когато и на другите им беше добре – но аз си познавам човека и му припомням, че когато на другите им беше добре, на него му беше зле, а той клати глава: тогава се чувствах зле, а не знаех колко съм добре – и някак се натъжава: когато на приятелите им ставаше по-добре, аз, признавам си, им завиждах, червата ми ще изгорят, гърлото ми ще се завърже на възел, сърцето ми ще затупти на обратно – а аз го прекъсвам, че е прав, от къде накъде на тях ще им е добре, но на него раменете му се отпускат: и си дадох сметка, че спасението е и на приятелите да им стане зле и доста поработих и успях, но разбрах колко добре ми е било, когато на другите им е било добре и е имало на кого да завиждам – а аз се опитвам да му вляза в тона, това е добре, по-точно е зле, но не ми е ясно защо си бил добре, когато ти е било зле и той ми обяснява, като на дебил: вече нямаше на кого да завиждам и ми стана от зле по-зле, и отново червата, гърлото, сърцето – но на мене това ми дойде много и замънках със сълзлив глас, като неговия, че той е зле, отдалече си личи, но братовчедът сякаш говореше на стената зад гърба ми: и една сутрин ме осени – за да съм наистина добре, трябва на другите да им е зле, за да няма на кого да завиждам и ясно е, че сега ми е зле, защото завиждам на себе си – и аз се усмихвам, сякаш разбирам, а той се оживява и обяснява вече не като на дебил: първата ми работа беше да си проваля една сделка, която гласях цяла година, и се почувствах зле, червата ми ще изгорят, но изведнъж се почувствах добре, ами вече нямаше смисъл да си завиждам толкова и въглените в корема ми угаснаха, възелът в гърлото ми се развърза, сърцето ми се завъртя да бие в правилната посока – а аз се опитвам да го прекъсна, че това е добре, но той вече се беше отприщил: не заминах за Сингапур да подпиша три договора и ми идеше да си блъскам главата в стената, не се бях чувствал по-зле, но изведнъж се почувствах добре, какво да завиждаш на човек, който е изтървал далавера с половин Азия – а аз се питам дали наистина не съм дебил и само успявам да смотолевя, че да изтървеш такава далавера хич не е добре, но той ме тупа по рамото: продължих да развалям сделките си и с Южна Африка, и с Боливия, и с Бухово и виж докъде съм се докарал – и аз бързам да покажа, че не съм дебил и викам, че хич не е добре, но той се смее по-широко: добре ли е без лимузина и яхта? – и докато аз се съглася, че без лимузина и яхта е изключително зле, макар никога да не съм притежавал нито лимузина, нито яхта, той ме тупа пак по рамото: много е добре, когато си толкова зле, че не можеш дори на себе си да завиждаш – а аз пелтеча, че е зле, а всъщност е добре…, но на братовчеда му иде да ме целуне в устата: ти току-що ми разкри как да стана още по-добре! – и аз се радвам и протягам шия да ме целуне, щом от това ще се почувства по-добре, но той се дръпва гнусливо: ще скоча от балкона – а аз си глътвам езика и едва прошепвам, че вярно ли така ще му бъде по-добре и той тържествува: много усилия се искат, за да бъдеш добре, затова пък колко е приятно да знаеш, че вече си най-зле и никога няма да завиждаш – и аз припадам, но успявам да извикам: това е най-добре, братовчед, от това по-добре – само да си по-зле от най-зле! 
Emil Krastev 