Върви ти на тебе, братовчед

http://www.emilkrastev.bg/
Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

Върви ти на тебе, братовчед, много си добре, а той мърмори, сякаш му искам пари на заем: добре ми беше, когато и на другите им беше добре – но аз си познавам човека и му припомням, че когато на другите им беше добре, на него му беше зле, а той клати глава: тогава се чувствах зле, а не знаех колко съм добре – и някак се натъжава: когато на приятелите им ставаше по-добре, аз, признавам си, им завиждах, червата ми ще изгорят, гърлото ми ще се завърже на възел, сърцето ми ще затупти на обратно – а аз го прекъсвам, че е прав, от къде накъде на тях ще им е добре, но на него раменете му се отпускат: и си дадох сметка, че спасението е и на приятелите да им стане зле и доста поработих и успях, но разбрах колко добре ми е било, когато на другите им е било добре и е имало на кого да завиждам – а аз се опитвам да му вляза в тона, това е добре, по-точно е зле, но не ми е ясно защо си бил добре, когато ти е било зле и той ми обяснява, като на дебил: вече нямаше на кого да завиждам и ми стана от зле по-зле, и отново червата, гърлото, сърцето – но на мене това ми дойде много и замънках със сълзлив глас, като неговия, че той е зле, отдалече си личи, но братовчедът сякаш говореше на стената зад гърба ми: и една сутрин ме осени – за да съм наистина добре, трябва на другите да им е зле, за да няма на кого да завиждам и ясно е, че сега ми е зле, защото завиждам на себе си – и аз се усмихвам, сякаш разбирам, а той се оживява и обяснява вече не като на дебил: първата ми работа беше да си проваля една сделка, която гласях цяла година, и се почувствах зле, червата ми ще изгорят, но изведнъж се почувствах добре, ами вече нямаше смисъл да си завиждам толкова и въглените в корема ми угаснаха, възелът в гърлото ми се развърза, сърцето ми се завъртя да бие в правилната посока – а аз се опитвам да го прекъсна, че това е добре, но той вече се беше отприщил: не заминах за Сингапур да подпиша три договора и ми идеше да си блъскам главата в стената, не се бях чувствал по-зле, но изведнъж се почувствах добре, какво да завиждаш на човек, който е изтървал далавера с половин Азия – а аз се питам дали наистина не съм дебил и само успявам да смотолевя, че да изтървеш такава далавера хич не е добре, но той ме тупа по рамото: продължих да развалям сделките си и с Южна Африка, и с Боливия, и с Бухово и виж докъде съм се докарал – и аз бързам да покажа, че не съм дебил и викам, че хич не е добре, но той се смее по-широко: добре ли е без лимузина и яхта? – и докато аз се съглася, че без лимузина и яхта е изключително зле, макар никога да не съм притежавал нито лимузина, нито яхта, той ме тупа пак по рамото: много е добре, когато си толкова зле, че не можеш дори на себе си да завиждаш – а аз пелтеча, че е зле, а всъщност е добре…, но на братовчеда му иде да ме целуне в устата: ти току-що ми разкри как да стана още по-добре! – и аз се радвам и протягам шия да ме целуне, щом от това ще се почувства по-добре, но той се дръпва гнусливо: ще скоча от балкона – а аз си глътвам езика и едва прошепвам, че вярно ли така ще му бъде по-добре и той тържествува: много усилия се искат, за да бъдеш добре, затова пък колко е приятно да знаеш, че вече си най-зле и никога няма да завиждаш – и аз припадам, но успявам да извикам: това е най-добре, братовчед, от това по-добре – само да си по-зле от най-зле! exlibris-www4

 

Реклами

Не е съвършен човекът

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата ПЛАЦЕНТА

placenta-www

Не е съвършен човекът, сигурно и вие сте го изпитвали на гърба си, ако сте си поставяли големи цели, още повече, ако винаги се намира някой да ви се присмива и тъпче, а нашите несъвършенства са хиляди, но едно от най-лошите е краткият ни живот, няма и сто години. Колелото ли да откриеш за толкова време, Хеопсовата пирамида ли да построиш, отгоре на всичко една трета я проспиваме. Веднъж ми попадна брошурка по автогенен тренинг и чета: след пет минути самовнушение все едно, че си спал три часа, и веднага си направих сметката: за десет минути – шест часа сън, значи ще ми остават по двайсе и три часа и петдесет минути дневно за големите цели. Навих часовника, проснах се по гръб и си повтарях колко съм спокоен и отпуснат и съзерцавах колелото, което ще открия следващата седмица. Станах – главата ми като след двуседмично запиване, затова разлистих отново брошурката и се оказа, че главното условие било да забравя кой съм. Добре, и отново със затворени очи и си повтарям как се нося по водата, а мислено вече изобретявам педали за колелото. Надигнах се, сякаш съм тичал до морето само с по една почивка на сто километра и с единственото желание пак да заспя, едва намерих сили да дочета брошурката. Пропуснал съм най-важното – да се освободя от мисълта си. Загасих светлината, мушнах се под одеялото и – нямам никаква мисъл, не знам кой съм, ни¬що не ме смущава, а пред затворените ми очи се е строила цяла редица фараони, всеки до пирамидата си и ми се кланят – голяма работа си!, и в краката ми се въргалят всички онези, кои¬то сега ми се присмиват и тъпчат. Човек не е съвършен, но е упорит. Лежа по двайсе и четири часа на денонощие, стискам клепачи и въртя в ума си – нямам никаква мисъл, нямам никаква мисъл. Ако ще сто години да си самовнушавам, брошурката обещава безкрайно много време, но накрая ще постигна съвършенство и тогава ще видят те как се тъпчат колела и пирамиди!

http://www.emilkrastev.bg/

Имам да вземам, нямам да давам

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

Имам да вземам, нямам да давам и това е девизът на щастливия човек, защото отваряш книгата за Гаргантюа и Пантагрюел и четеш: някои се простираха според чергата си, занимание, което ми се стори приятно за окото и благоразумно – и разбира се, че е благоразумно, простирай се според чергата си и ще изглеждаш благоразумен и приятен за окото, а на приятелите, които клюкарстват, че който трябва е отрязал края на чергата ти, ще се присмееш – ами ще се простирам се според новата си черга! – и ще подвиеш крака, като срежат пак от чергата, подвиваш крака още и пак, и пак и когато няма вече накъде да се свиваш правиш решителната крачка на приятния и благоразумен човек, отрязваш си стъпалата и отново се простираш върху чергата си, макар и орязана, и само се усмихваш на клюките, че са ти орязали още чергата, за кой ли път, ама от всяко положение можеш да излезеш, мой човек, защото си отрязваш краката до коленете и чергата ти става отново по мярка и ти си приятен и благоразумен, те режат от чергата, ти си отрязваш краката над коленете, те режат от чергата, ти режеш бедрата си до средата, те режат… е, тука се питаш, ами ако си отрежа и горната част на бедрата, с какво ще се протягам, за да усещам, че се простирам според чергата си и няма ли да е по-добре да си отрежа главата, тя и без това стърчи навън, важното е да имаш не да даваш, а да вземаш и приятелите имат да ти връщат и стъпалата, и краката до коленете, и над коленете, и до средата на бедрата, че и главата ти имат да ти връщат, а Рабле колко щеше да се радва да разбере, че е отгатнал рецептата на щастието. exlibris-www4