Дойде времето на младото поколение

http://www.emilkrastev.bg/

placenta-www

Дойде времето на младото поколение с неговите си идеи и на нас ни остава само да клатим глави отляво надясно или отгоре надолу, а може би обратното, но на която и страна да клатим ние глави, сега е времето на младите и ми се искаше тъкмо това да кажа на внука, но той от вратата викна, че ме е търсил из цялата сграда и накрая портиерът го посъветвал да се качи в стаичката с капандурата. Преди година-две се говорело, че като пенсионирали бай Пенчо, му разрешили да се настани там някъде, нали синът му бил все по чужбина и не му оставало време да го прибере във вилата си – я колко е пораснал внукът! Сядай, казвам, не съм те виждал, откакто беше в първи клас, но той си поглежда часовника. Чакат го на едно място, и на още едно, и на още едно да дава от идеите на младото поколение, но той е толкова зает и се сетил за мене, нали от малък слушал майка си да се оплаква, че надувам главата на баща му с измислиците си и не го оставям да е все по чужбина, чудесно дете. Исках да помогна на внука, но тъкмо сега разполагах само с една идея, която не беше за младото поколение, а в стаичката ми под капандурата и през деня не виждам по-далече от протегната ръка и се блъскам в леглото и шкафчето, докато стигна до масичката да си налея вода от каната. Затова изобретих пръчка от восък и промуших през нея фитил, който стърчи от двете страни, и като запаля и двата края, свети достатъчно, за да намеря каната, без да се блъскам в леглото и шкафчето, а в съседния таван се е настанил някакъв професор, и той пенсионер, но това не му пречи да дрънка глупости. Показах му новото устройство и той наду бузи, че свещи можело да се купят във всяка будка – а бе нали ти казвам, че е пенсионер – и му обясних, че и аз съм купувал свещи от будките, да не ми открива Америка. Моята пръчка от восък с фитил е предназначена да свети денем, когато е невъзможно да вървиш по тротоара, без да се блъскаш в леглото и шкафчето, и да не ми философства, че и през деня не гасели нощните лампи по улиците, рекламите мигали и се кълчели денонощно, автомобилите и мотоциклетите вече фучали и по обед с включени фарове, за какво ми било да се разхождам със запалена свещ. Електроцентралите, мой човек, ще се развалят, акумулаторите ще се изтощят, ще изсмучем нефта и газа и ще остане само запаленият от двата края фитил да не се блъскаме в леглото и шкафчето като ни се допие вода, но пенсионерът от съседния таван се изхили, че слънцето винаги ще свети и хукна по етажите да разсмива де кого срещне. Направих две крачки след него да го стисна за гушата, не ми го погаждаше за първи път този номер, но се спрях, май е прав. Така че, моето момче, търси идея на друго място, но внукът ме удря по рамото – дядо, имам хора, които знаят как да угасят слънцето, и ще започнем производството на двойни свещи, тичам да им взема акъла с идеята си. На мене пък ми стига, че като изчезне слънцето, ще можем да ходим по улиците с по една восъчна пръчка в ръка без да се блъскаме в леглото и шкафчето, за да изпием глътка вода, нали бъдещето принадлежи и на старите поколения?exlibris-www2

Реклами

Тежък е животът, господине

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

Тежък е животът, господине, хората станаха едни – ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.
Не ги интересува инсулт ли си получил, или си пукнал от глад, а аз от седем часа чакам и все да ми дойде редът, да ми дойде и се обаждам, че ме пререждат, няма да си мълча.
Докторката излезе преди малко да ме нахока, че реда го определя тя и на когото не му отърва да си търси друг лекар.
И отново вкара свой човек.
А вие защо сте тука?
Нещо с главата ли?
Ами че ние пред тази врата всички сме заради главата и не че щях да търкам вече цяла седмица този стол, но ми дойде до гуша да ми виси на врата свекървата.
Не знам защо Господ държи такива хора и не ви познавам, но свекървата е на деветдесет и пет, а Господ не я прибира.
Какво толкова съм съгрешила, че мъжът ми почина на петдесет и ми остави на ръцете бабичката?
Пък иначе от кръста нагоре нищо й няма, нито сърце, нито дробове, поне да се закашля, че да се задави и хайде към гробищата, а то вече четири години е на легло и всяка сутрин да я вдигам, да я обличам.
Заради това вдигане съм стигнала до чакалнята на невроложката.
Ама не можела да стане сама, ами не ставай, лежи си там и не се обаждай, а тя на двайсет и седем се развела, оставила моя Димчо петгодишен без баща.
И сега аз да я гледам, но защо ви занимавам с моите ядове?
Трябва да тичам до вилата, шейсет и четири квадрата, на три етажа, с овошки и зеленчукова градина.
От моя Димчо ми остана, тя му е по наследство, а вие от какво сте болен?
Като ви гледам, доста блед изглеждате.
Тука сте по работа ли?
Какво, мъките ми свършвали вече?
Де да беше така, ама онази вещица ме чака вкъщи, чак не ми се прибира.
Щяла да почине след няколко минути?
Господ да ви поживи, откъде знаете?
Това ви е работата?
Хубава работа!
Добре де, все пак Бог да ви благослови.
И как ще пукне дъртофелницата?
Две седмици не била ставала от леглото?
И не била яла нищо?
Кой ви ги е наприказвал тези глупости!
Че да си сготви, да не съм заключила хладилника. А тя знаете ли колко яде?
За цял трамвай бабички се тъпче.
Какво, трябва да вървите, че ви чакат още хора?
Вървете, вървете, хората не бива да чакат, като пред този кабинет, че стигнат ли до тука, цял живот чакане ги чака.
Да дойда с вас ли?
Благодаря, изглеждате възпитан човек, с костюм и връзка, сега такива по-рядко се срещат, но цялата къща ми е на главата.
Да я изчистя, че вещицата я направи на клозет, а стаята й е пълна с кашони. Едни такива прашни, вехти, явно са от много години и докато можеше да става току клякаше при тях и бърникаше вътре.
Крие нещо дъртата, казвах си, но ще дойде и моето време.
И дочаках.
Залежа се и аз веднага отворих най-големия кашон. И разбрах заради каква глупачка съм се трепала.
Или каква глупачка съм била аз да очаквам поне шепа злато.
И на спестовна книжка щях да съм благодарна, а то книги.
Всяка подвързана с целофан.
Бързо се сетих, нали моят Димчо работеше в печатница.
Оттам ги е отмъквал, ама защо са му били?
Че и с целофан!
И да не ми каже!
Аз зиме се чудя с какво да разпалвам печката на вилата, а тя да си мълчи, гнидата, сякаш не аз я храня.
Но Бог е милостив, той чува молбите на вярващите и ще си я прибере. Ще крие тя разпалките за печката!
Не разбрах, къде да дойда с вас?
Кой сте вие да ми говорите така!
Веднага ви отгатнах що за стока сте, с този костюм!
Трябва да ме вземете и мене ли?
Че защо, аз да не би да съм се залежала от четири години?
Я ме вижте каква съм здрава, сама прекопавам градината.
Не ви разбирам, било ми отредено да прекарам тука, докато е жива свекърва ми?
И като хвърлела топа нямало да има нужда от мене?
Защо не са ми казали?
Свекървата се чувства отлично, от кръста нагоре е като спортистка.
Както се грижа за нея, ще живее още трийсет години.
След минути щяла да умре от глад ли?
Нещо не сте разбрали, препълнила съм хладилника.
Пилешко и кисело мляко, сиренце, масло, доматки от градината, и през ум няма да й мине да умира от глад, а и какви краставици отглеждам на вилата!
Черешите са натежали от плод, ще я препълня с витамини, а вие изглеждате интелигентен човек и ще ви дам от най-дебелите книги в кашоните, пазя ги за зимата.
Топлят най-добре и знам какъв стана светът.
Ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.
Шефът ви не обичал да чака ли?
Що не му подшушнете да обърне нещата. Явно ви има доверие.
Щом толкова му е мило за майката на моя Димчо, нека свекървата да е жива, докато снахата се грижи за нея.
Измислете нещо, той ви има доверие.
А и не е от тези, дето ще паднеш на улицата и няма да те погледне.
За вашето не се безпокойте, то не се губи.
Вилата ми е шейсет и четири квадрата на три етажа. Какви домати растат в градината, какви чушки.
И на шефа си ще занесете, само да не бърза.exlibris-www2

Да си писател е голяма работа!

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата ПЛАЦЕНТА

placenta-wwwДа си писател е голяма работа! Писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да се правиш на голяма работа пред учениците си в час по математика е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам вътрешния огън някъде тука, под гръдната кост – не се смейте! Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно. Вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят? Не веднага, но открих – безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се. Ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.exlibris-www2

И ще се сбъдне мечтата на човека

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

И ще се сбъдне мечтата на човека да постигне безсмъртие, но винаги има едно но и този път то е мънкането на геронтолозите, че безсмъртието ще бъде един вид временно безсмъртие, защото човек ще губи безсмъртието си при автомобилна катастрофа или като го наръгат с нож, или по още хиляди подобни начини, а песимистите писнаха, че такова безсмъртие ще разруши обществото. Рано или късно на всеки ще се наложи да жертва безсмъртието си, за да не се заледи завоюваната вечност, а кой ще се отказва от подобен бонус, оптимистите обаче ги оборваха, че вярно, този избор ще превръща някои в хипохондрици, неврастеници, шизофреници, маниаци, но другите ще ги затварят в лудници и безсмъртието им ще бъде гарантирано, къде в лудниците автомобили и въоръжени с ножове съседи. Философите пък, да не останат по-назад, нададоха вой, че геронтолозите искат да накажат човечеството с най-тежката присъда – възможност да разсъждаваш вечно върху безсмислието на живота, затова пък физиономиите на бизнесмените станаха още по-доволни, виж ти каква далавера се отваря. Богатите ще стават вечно по-богати, а вечно по-бедните бедни ще си мълчат, защото ще се надяват някой ден да спасят света от заледяване и да се отърват от постигнатата мечта да седят безсмъртно дълго на тротоара пред празни консервни кутии и да чакат някой от безсмъртните, които няма да са чували за заледяването, да им пусне левче, нека се сбъдва по-скоро мечтата на геронтолозите!exlibris-www2