Из книгата УЕБСАЙТ
Тежък е животът, господине, хората станаха едни – ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.
Не ги интересува инсулт ли си получил, или си пукнал от глад, а аз от седем часа чакам и все да ми дойде редът, да ми дойде и се обаждам, че ме пререждат, няма да си мълча.
Докторката излезе преди малко да ме нахока, че реда го определя тя и на когото не му отърва да си търси друг лекар.
И отново вкара свой човек.
А вие защо сте тука?
Нещо с главата ли?
Ами че ние пред тази врата всички сме заради главата и не че щях да търкам вече цяла седмица този стол, но ми дойде до гуша да ми виси на врата свекървата.
Не знам защо Господ държи такива хора и не ви познавам, но свекървата е на деветдесет и пет, а Господ не я прибира.
Какво толкова съм съгрешила, че мъжът ми почина на петдесет и ми остави на ръцете бабичката?
Пък иначе от кръста нагоре нищо й няма, нито сърце, нито дробове, поне да се закашля, че да се задави и хайде към гробищата, а то вече четири години е на легло и всяка сутрин да я вдигам, да я обличам.
Заради това вдигане съм стигнала до чакалнята на невроложката.
Ама не можела да стане сама, ами не ставай, лежи си там и не се обаждай, а тя на двайсет и седем се развела, оставила моя Димчо петгодишен без баща.
И сега аз да я гледам, но защо ви занимавам с моите ядове?
Трябва да тичам до вилата, шейсет и четири квадрата, на три етажа, с овошки и зеленчукова градина.
От моя Димчо ми остана, тя му е по наследство, а вие от какво сте болен?
Като ви гледам, доста блед изглеждате.
Тука сте по работа ли?
Какво, мъките ми свършвали вече?
Де да беше така, ама онази вещица ме чака вкъщи, чак не ми се прибира.
Щяла да почине след няколко минути?
Господ да ви поживи, откъде знаете?
Това ви е работата?
Хубава работа!
Добре де, все пак Бог да ви благослови.
И как ще пукне дъртофелницата?
Две седмици не била ставала от леглото?
И не била яла нищо?
Кой ви ги е наприказвал тези глупости!
Че да си сготви, да не съм заключила хладилника. А тя знаете ли колко яде?
За цял трамвай бабички се тъпче.
Какво, трябва да вървите, че ви чакат още хора?
Вървете, вървете, хората не бива да чакат, като пред този кабинет, че стигнат ли до тука, цял живот чакане ги чака.
Да дойда с вас ли?
Благодаря, изглеждате възпитан човек, с костюм и връзка, сега такива по-рядко се срещат, но цялата къща ми е на главата.
Да я изчистя, че вещицата я направи на клозет, а стаята й е пълна с кашони. Едни такива прашни, вехти, явно са от много години и докато можеше да става току клякаше при тях и бърникаше вътре.
Крие нещо дъртата, казвах си, но ще дойде и моето време.
И дочаках.
Залежа се и аз веднага отворих най-големия кашон. И разбрах заради каква глупачка съм се трепала.
Или каква глупачка съм била аз да очаквам поне шепа злато.
И на спестовна книжка щях да съм благодарна, а то книги.
Всяка подвързана с целофан.
Бързо се сетих, нали моят Димчо работеше в печатница.
Оттам ги е отмъквал, ама защо са му били?
Че и с целофан!
И да не ми каже!
Аз зиме се чудя с какво да разпалвам печката на вилата, а тя да си мълчи, гнидата, сякаш не аз я храня.
Но Бог е милостив, той чува молбите на вярващите и ще си я прибере. Ще крие тя разпалките за печката!
Не разбрах, къде да дойда с вас?
Кой сте вие да ми говорите така!
Веднага ви отгатнах що за стока сте, с този костюм!
Трябва да ме вземете и мене ли?
Че защо, аз да не би да съм се залежала от четири години?
Я ме вижте каква съм здрава, сама прекопавам градината.
Не ви разбирам, било ми отредено да прекарам тука, докато е жива свекърва ми?
И като хвърлела топа нямало да има нужда от мене?
Защо не са ми казали?
Свекървата се чувства отлично, от кръста нагоре е като спортистка.
Както се грижа за нея, ще живее още трийсет години.
След минути щяла да умре от глад ли?
Нещо не сте разбрали, препълнила съм хладилника.
Пилешко и кисело мляко, сиренце, масло, доматки от градината, и през ум няма да й мине да умира от глад, а и какви краставици отглеждам на вилата!
Черешите са натежали от плод, ще я препълня с витамини, а вие изглеждате интелигентен човек и ще ви дам от най-дебелите книги в кашоните, пазя ги за зимата.
Топлят най-добре и знам какъв стана светът.
Ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.
Шефът ви не обичал да чака ли?
Що не му подшушнете да обърне нещата. Явно ви има доверие.
Щом толкова му е мило за майката на моя Димчо, нека свекървата да е жива, докато снахата се грижи за нея.
Измислете нещо, той ви има доверие.
А и не е от тези, дето ще паднеш на улицата и няма да те погледне.
За вашето не се безпокойте, то не се губи.
Вилата ми е шейсет и четири квадрата на три етажа. Какви домати растат в градината, какви чушки.
И на шефа си ще занесете, само да не бърза.
Emil Krastev 