– А бъдещето е на мултимедията.
Това какво беше?
– Ти май не включваш редовно телевизора си. Вчера показваха трейлър на Медийния фестивал.
Още една гатанка.
– Пич в бяло сако, бермуди от син дънков плат и сини маратонки крепи с дясната ръка син велосипед, лявата е пъхнал в джоба на бермудите, синя риза, връзката е светлосиня, а жилетката – тъмносиня, от горното джобче се подава синя кърпичка. А вместо глава – риба, и тя синя. Точно така, между раменете, там, където трябва да се подава шията, е кацнал син шаран със сини хриле. Отгоре тъмносин, под мустаците по-светъл, а очите огромни, опулени, жълти. И току плесне със синя опашка. А над всичко плува надпис – come to meet your media dreams!
Сега пък риба.
– Рибата символизира огромното мнозинство почитатели на мултимедията. В океана живеят петдесет пъти повече организми, отколкото на сушата.
Той ли ги е преброил?
– Така казаха в състезанието „Сто хиляди, за да не познаеш”.
Това някаква томбола ли е?
– Предаване на живо.
И защо са сини и маратонките, и бермудите, и жилетката, че и колелото?
– Синьото е цветът на екрана. Телевизорът последно поколение е мултимедия. Просто казано – интерактивна телевизия. И филми гледаш, и игри играеш, и с приятели си приказваш, и снимки пускаш. И новините научаваш на секундата, ако те интересуват новините. И пак филми. Не като вестниците.
Как отгатва мислите ми?
– Аз съм кашон последно поколение.
И кашоните ли ги произвеждат на поколения?
– Не. Просто съм кашон за телевизор с най-голям диагонал – сто и десет инча. Два метра и седемдесет и пет сантиметра, казано по селски. Не като някакви трийсетки. Или четирийсетки. В сантиметри, казано по селски.
И откъде знае толкова за телевизията?
– Преди седмица, заедно с още трима братовчеди, ни купиха за директорските кабинети на печатницата, а мен ме занесоха при управителя. Извадиха плазмата от корема ми и се насъбра цялата администрация да се прехласва, сменяш каналите без дистанционно! Само казваш коя програма искаш.
Да не би да се прехласваха и в кашона?
– Аз не хващам програми. Мен са ме проектирали есенциален.
Специален ли?
– Есенциален. Това е философия. Аристотел я е измислил. Залагат в теб основни параметри – дебелина, тегло и качество на мукавата, диагонал, цвят, надписи и така нататък, после и Господ не е в състояние да ги промени. Като новините по телевизията, съобщят ги сутринта и ги повтарят едни и същи до следващата сутрин.
Така добре ли се чувстваш?
– Нашият живот е венецът на есенциалната концепция. Произведат ли те кашон за някое поколение телевизори, такъв кашон си изгниваш на бунището. Няма начин да минеш в следващо поколение. Затова пък по-старите лактите да си хапят, пак не могат да те изпреварят.
Значи без Аристотел няма да опазиш телевизора ти да не го потрошат?
– Без философия животът губи смисъл. Хедонизмът казва: прави каквото ти е кеф и да не ти пука. На екзистенциализма му е лесно – след мен потоп. Есенциализмът обаче учи, че кашонът си е само кашон и това е много достойно.
Ти как се извъди такъв философ?
– В кабинета цялата администрация се беше разположила по креслата пред екрана и си правеше сметка, че ще се забавлява, докато свърши работното време. Телефонът обаче пропя, извикаха управителя някъде и останалите се разпиляха да се правят, че работят. А телевизора забравиха включен. И мен – опрян о стената. Два часа прескачах от канал на канал и получих информация за магистър. Шефът се върна и извика чистачките да ме свалят при останалите братовчеди, но аз вече знаех всичко за живота.
Emil Krastev 