Дойде времето на младото поколение

http://www.emilkrastev.bg/

placenta-www

Дойде времето на младото поколение с неговите си идеи и на нас ни остава само да клатим глави отляво надясно или отгоре надолу, а може би обратното, но на която и страна да клатим ние глави, сега е времето на младите и ми се искаше тъкмо това да кажа на внука, но той от вратата викна, че ме е търсил из цялата сграда и накрая портиерът го посъветвал да се качи в стаичката с капандурата. Преди година-две се говорело, че като пенсионирали бай Пенчо, му разрешили да се настани там някъде, нали синът му бил все по чужбина и не му оставало време да го прибере във вилата си – я колко е пораснал внукът! Сядай, казвам, не съм те виждал, откакто беше в първи клас, но той си поглежда часовника. Чакат го на едно място, и на още едно, и на още едно да дава от идеите на младото поколение, но той е толкова зает и се сетил за мене, нали от малък слушал майка си да се оплаква, че надувам главата на баща му с измислиците си и не го оставям да е все по чужбина, чудесно дете. Исках да помогна на внука, но тъкмо сега разполагах само с една идея, която не беше за младото поколение, а в стаичката ми под капандурата и през деня не виждам по-далече от протегната ръка и се блъскам в леглото и шкафчето, докато стигна до масичката да си налея вода от каната. Затова изобретих пръчка от восък и промуших през нея фитил, който стърчи от двете страни, и като запаля и двата края, свети достатъчно, за да намеря каната, без да се блъскам в леглото и шкафчето, а в съседния таван се е настанил някакъв професор, и той пенсионер, но това не му пречи да дрънка глупости. Показах му новото устройство и той наду бузи, че свещи можело да се купят във всяка будка – а бе нали ти казвам, че е пенсионер – и му обясних, че и аз съм купувал свещи от будките, да не ми открива Америка. Моята пръчка от восък с фитил е предназначена да свети денем, когато е невъзможно да вървиш по тротоара, без да се блъскаш в леглото и шкафчето, и да не ми философства, че и през деня не гасели нощните лампи по улиците, рекламите мигали и се кълчели денонощно, автомобилите и мотоциклетите вече фучали и по обед с включени фарове, за какво ми било да се разхождам със запалена свещ. Електроцентралите, мой човек, ще се развалят, акумулаторите ще се изтощят, ще изсмучем нефта и газа и ще остане само запаленият от двата края фитил да не се блъскаме в леглото и шкафчето като ни се допие вода, но пенсионерът от съседния таван се изхили, че слънцето винаги ще свети и хукна по етажите да разсмива де кого срещне. Направих две крачки след него да го стисна за гушата, не ми го погаждаше за първи път този номер, но се спрях, май е прав. Така че, моето момче, търси идея на друго място, но внукът ме удря по рамото – дядо, имам хора, които знаят как да угасят слънцето, и ще започнем производството на двойни свещи, тичам да им взема акъла с идеята си. На мене пък ми стига, че като изчезне слънцето, ще можем да ходим по улиците с по една восъчна пръчка в ръка без да се блъскаме в леглото и шкафчето, за да изпием глътка вода, нали бъдещето принадлежи и на старите поколения?exlibris-www2

Реклами

Да си писател е голяма работа!

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата ПЛАЦЕНТА

placenta-wwwДа си писател е голяма работа! Писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да се правиш на голяма работа пред учениците си в час по математика е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам вътрешния огън някъде тука, под гръдната кост – не се смейте! Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно. Вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят? Не веднага, но открих – безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се. Ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.exlibris-www2

И ще се сбъдне мечтата на човека

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

И ще се сбъдне мечтата на човека да постигне безсмъртие, но винаги има едно но и този път то е мънкането на геронтолозите, че безсмъртието ще бъде един вид временно безсмъртие, защото човек ще губи безсмъртието си при автомобилна катастрофа или като го наръгат с нож, или по още хиляди подобни начини, а песимистите писнаха, че такова безсмъртие ще разруши обществото. Рано или късно на всеки ще се наложи да жертва безсмъртието си, за да не се заледи завоюваната вечност, а кой ще се отказва от подобен бонус, оптимистите обаче ги оборваха, че вярно, този избор ще превръща някои в хипохондрици, неврастеници, шизофреници, маниаци, но другите ще ги затварят в лудници и безсмъртието им ще бъде гарантирано, къде в лудниците автомобили и въоръжени с ножове съседи. Философите пък, да не останат по-назад, нададоха вой, че геронтолозите искат да накажат човечеството с най-тежката присъда – възможност да разсъждаваш вечно върху безсмислието на живота, затова пък физиономиите на бизнесмените станаха още по-доволни, виж ти каква далавера се отваря. Богатите ще стават вечно по-богати, а вечно по-бедните бедни ще си мълчат, защото ще се надяват някой ден да спасят света от заледяване и да се отърват от постигнатата мечта да седят безсмъртно дълго на тротоара пред празни консервни кутии и да чакат някой от безсмъртните, които няма да са чували за заледяването, да им пусне левче, нека се сбъдва по-скоро мечтата на геронтолозите!exlibris-www2

След стотици хиляди опити

http://www.emilkrastev.bg/

 

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

След стотици хиляди опити орнитолози, дерматолози, травматолози, кардиолози, офталмолози, невролози и така нататък стигнаха до извода: най-сигурното средство да се удължи животът е шопинг терапията или казано популярно безразборното харчене за скъпи и ненужни вещи, с което целим да покажем, че и ние участваме във Вселенската хармония, а познати и приятели да губят съня си от завист. Шопинг терапията намалява оксидантите в кръвта, регулира кръвното налягане, премахва пердето на окото, нормализира храносмилането и ускорява перисталтиката, не допуска кариесите, стопява шиповете и целулита, изглажда бръчките, отдалечава деменцията, измъква ни от стреса и ни спасява от още десетки и десетки заболявания, но задължително условие е шопинг терапията да се провежда в големи бутикови, фестивални и курортни центрове. Търговската среда трябва да бъде безкрайно разнообразна и възможностите за шопингуване да са неограничени, затова най-важни са трите опорни точки: комбинацията от пет локации, в които се провежда лечението, степента на шопингуване и честотата му, а оттам следва и изводът за месечния цикъл. Веднъж в месеца шопингуване ти подарява един месец повече живот, два пъти в месеца водят до три месеца удължаване, шест месеца шопингуване – три години и така нататък в геометрична прогресия, но както при всички психосоматични процеси и в този случай дребните детайли играят огромна роля. Ако за европееца комбинацията Париж – Рим – Лондон – Виена – Брюксел удължават живота със сто точки, за шопингуване в Лос Анжелис – Шанхай – Сидни – Сингапур – Ню Йорк например се дават сто и трийсет точки. За жителите на Америките и Далечния Изток пък е обратното и медиците правят извода, че шопингът в локации, до които се стига с два часа летене, дава четиринайсет на сто по-нисък ефект в сравнение с дестинация от дванайсет часа. Главното е, че шопинг терапията гарантира живот най-малко сто години, както утвърждават познавачите на билки, минерали и скъпоценни камъни, слънчевите протуберанси, особените състояния на духа, на автогенния тренинг, нирваната и законите на пазарната икономика, но слънцето неизбежно хвърля и сянка. Отрицателните страни на шопинга са, че на пациента му става скучно, затова лекарите съветват – не се състезавайте помежду си по брой локации, степен и честота на шопингуване, защото идва момент, когато се заривате под планина от шопингирани рокли, костюми, ризи, обувки, чорапи, кърпички, шапки, ръкавици, шалове, парфюми, браслети, бижута, картини, шедьоври на компютърната техника и автомобилостроенето и с прекалено седмично шопингуване вместо да удължите живота си до сто години, може да умрете от скука.exlibris-www4

Върви ти на тебе, братовчед

http://www.emilkrastev.bg/
Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

Върви ти на тебе, братовчед, много си добре, а той мърмори, сякаш му искам пари на заем: добре ми беше, когато и на другите им беше добре – но аз си познавам човека и му припомням, че когато на другите им беше добре, на него му беше зле, а той клати глава: тогава се чувствах зле, а не знаех колко съм добре – и някак се натъжава: когато на приятелите им ставаше по-добре, аз, признавам си, им завиждах, червата ми ще изгорят, гърлото ми ще се завърже на възел, сърцето ми ще затупти на обратно – а аз го прекъсвам, че е прав, от къде накъде на тях ще им е добре, но на него раменете му се отпускат: и си дадох сметка, че спасението е и на приятелите да им стане зле и доста поработих и успях, но разбрах колко добре ми е било, когато на другите им е било добре и е имало на кого да завиждам – а аз се опитвам да му вляза в тона, това е добре, по-точно е зле, но не ми е ясно защо си бил добре, когато ти е било зле и той ми обяснява, като на дебил: вече нямаше на кого да завиждам и ми стана от зле по-зле, и отново червата, гърлото, сърцето – но на мене това ми дойде много и замънках със сълзлив глас, като неговия, че той е зле, отдалече си личи, но братовчедът сякаш говореше на стената зад гърба ми: и една сутрин ме осени – за да съм наистина добре, трябва на другите да им е зле, за да няма на кого да завиждам и ясно е, че сега ми е зле, защото завиждам на себе си – и аз се усмихвам, сякаш разбирам, а той се оживява и обяснява вече не като на дебил: първата ми работа беше да си проваля една сделка, която гласях цяла година, и се почувствах зле, червата ми ще изгорят, но изведнъж се почувствах добре, ами вече нямаше смисъл да си завиждам толкова и въглените в корема ми угаснаха, възелът в гърлото ми се развърза, сърцето ми се завъртя да бие в правилната посока – а аз се опитвам да го прекъсна, че това е добре, но той вече се беше отприщил: не заминах за Сингапур да подпиша три договора и ми идеше да си блъскам главата в стената, не се бях чувствал по-зле, но изведнъж се почувствах добре, какво да завиждаш на човек, който е изтървал далавера с половин Азия – а аз се питам дали наистина не съм дебил и само успявам да смотолевя, че да изтървеш такава далавера хич не е добре, но той ме тупа по рамото: продължих да развалям сделките си и с Южна Африка, и с Боливия, и с Бухово и виж докъде съм се докарал – и аз бързам да покажа, че не съм дебил и викам, че хич не е добре, но той се смее по-широко: добре ли е без лимузина и яхта? – и докато аз се съглася, че без лимузина и яхта е изключително зле, макар никога да не съм притежавал нито лимузина, нито яхта, той ме тупа пак по рамото: много е добре, когато си толкова зле, че не можеш дори на себе си да завиждаш – а аз пелтеча, че е зле, а всъщност е добре…, но на братовчеда му иде да ме целуне в устата: ти току-що ми разкри как да стана още по-добре! – и аз се радвам и протягам шия да ме целуне, щом от това ще се почувства по-добре, но той се дръпва гнусливо: ще скоча от балкона – а аз си глътвам езика и едва прошепвам, че вярно ли така ще му бъде по-добре и той тържествува: много усилия се искат, за да бъдеш добре, затова пък колко е приятно да знаеш, че вече си най-зле и никога няма да завиждаш – и аз припадам, но успявам да извикам: това е най-добре, братовчед, от това по-добре – само да си по-зле от най-зле! exlibris-www4

 

Не е съвършен човекът

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата ПЛАЦЕНТА

placenta-www

Не е съвършен човекът, сигурно и вие сте го изпитвали на гърба си, ако сте си поставяли големи цели, още повече, ако винаги се намира някой да ви се присмива и тъпче, а нашите несъвършенства са хиляди, но едно от най-лошите е краткият ни живот, няма и сто години. Колелото ли да откриеш за толкова време, Хеопсовата пирамида ли да построиш, отгоре на всичко една трета я проспиваме. Веднъж ми попадна брошурка по автогенен тренинг и чета: след пет минути самовнушение все едно, че си спал три часа, и веднага си направих сметката: за десет минути – шест часа сън, значи ще ми остават по двайсе и три часа и петдесет минути дневно за големите цели. Навих часовника, проснах се по гръб и си повтарях колко съм спокоен и отпуснат и съзерцавах колелото, което ще открия следващата седмица. Станах – главата ми като след двуседмично запиване, затова разлистих отново брошурката и се оказа, че главното условие било да забравя кой съм. Добре, и отново със затворени очи и си повтарям как се нося по водата, а мислено вече изобретявам педали за колелото. Надигнах се, сякаш съм тичал до морето само с по една почивка на сто километра и с единственото желание пак да заспя, едва намерих сили да дочета брошурката. Пропуснал съм най-важното – да се освободя от мисълта си. Загасих светлината, мушнах се под одеялото и – нямам никаква мисъл, не знам кой съм, ни¬що не ме смущава, а пред затворените ми очи се е строила цяла редица фараони, всеки до пирамидата си и ми се кланят – голяма работа си!, и в краката ми се въргалят всички онези, кои¬то сега ми се присмиват и тъпчат. Човек не е съвършен, но е упорит. Лежа по двайсе и четири часа на денонощие, стискам клепачи и въртя в ума си – нямам никаква мисъл, нямам никаква мисъл. Ако ще сто години да си самовнушавам, брошурката обещава безкрайно много време, но накрая ще постигна съвършенство и тогава ще видят те как се тъпчат колела и пирамиди!

http://www.emilkrastev.bg/

Имам да вземам, нямам да давам

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

Имам да вземам, нямам да давам и това е девизът на щастливия човек, защото отваряш книгата за Гаргантюа и Пантагрюел и четеш: някои се простираха според чергата си, занимание, което ми се стори приятно за окото и благоразумно – и разбира се, че е благоразумно, простирай се според чергата си и ще изглеждаш благоразумен и приятен за окото, а на приятелите, които клюкарстват, че който трябва е отрязал края на чергата ти, ще се присмееш – ами ще се простирам се според новата си черга! – и ще подвиеш крака, като срежат пак от чергата, подвиваш крака още и пак, и пак и когато няма вече накъде да се свиваш правиш решителната крачка на приятния и благоразумен човек, отрязваш си стъпалата и отново се простираш върху чергата си, макар и орязана, и само се усмихваш на клюките, че са ти орязали още чергата, за кой ли път, ама от всяко положение можеш да излезеш, мой човек, защото си отрязваш краката до коленете и чергата ти става отново по мярка и ти си приятен и благоразумен, те режат от чергата, ти си отрязваш краката над коленете, те режат от чергата, ти режеш бедрата си до средата, те режат… е, тука се питаш, ами ако си отрежа и горната част на бедрата, с какво ще се протягам, за да усещам, че се простирам според чергата си и няма ли да е по-добре да си отрежа главата, тя и без това стърчи навън, важното е да имаш не да даваш, а да вземаш и приятелите имат да ти връщат и стъпалата, и краката до коленете, и над коленете, и до средата на бедрата, че и главата ти имат да ти връщат, а Рабле колко щеше да се радва да разбере, че е отгатнал рецептата на щастието. exlibris-www4