http://www.emilkrastev.bg/
От малък имаше мечта, голяма мечта, която искаше отдаване и усърдие, скромност и характер, воля и съчувствие, готовност да търпиш лишения и несгоди, с две думи – мечта-мисия, и беше готов да жертва живота си, за да я постигне, единствената трудност беше, че не знаеше как точно изглежда, но какво от това, трябва да върви, да върви, да върви и ще я достигне, затова не преставаше да я търси, но все напразно, така ли ще си отиде, без да е зърнал мечтата си? Четиресет години, откакто го извадиха от бебешкото креватче и го пуснаха да направи първите си стъпки по паркета, вървеше след нея и накрая се затвори в себе си, не обръщаше внимание на натякванията на жена си, че от шест месеца казанчето в тоалетната не работи, не проверяваше сина си и дъщеря си дали са написали домашните, спря да отговаря на телефона и беше на път да напусне училището, където преподаваше литература, и да скита по улиците. Още повече че есента им тръснаха за директорка онази пръчка с прическа на ситни къдри с цвят на коса на царевичен кочан, като нахлузено върху главата й гнездо, а на лявата є ноздра святка в жълто пиърсинг. Дъвче дъвка и току отваря уста и я избутва напред с език да прави балонче с тънките си като конец устни дори по време на седмичните срещи в кабинета й, пули мътнокафявите си очи и не спира да се смее: тя е завършила университета в Букурещ, за който тук всички най-малкото са чували, и ще промени работата в това училище – не, ще напусне и ще скита, а пред погледа му се въртеше мечтата, за която не знаеше как изглежда. И когато вече беше напът да се примири, че готовността му да търпи несгоди и лишения заради висша цел, ще се стопи в безвремието заедно с него, видя по телевизията репортаж за правозащитници, които се бяха борили два месеца за правото на водните патици зеленоглавки да ги наричат кафяво-зеленоглавки.
Зелени са главите само на мъжките екземпляри, настоявали защитниците на патешките права, и този предразсъдък бил останал още от първата класификация преди повече от сто години, когато на жените не разрешавали нищо, дори да гласуват, с какво са по-долу женските патици, независимо че природата е покрила главите им с кафяво оперение? И женските екземпляри крепят природното равновесие толкова, колкото и мъжките, значи и женските екземпляри имат право да бъдат описвани със същия брой думи в справочниците и определителите, и женските екземпляри имат право да получават същото количество парчета от кифли и гевреци, които пенсионерите им хвърлят в езерото в парка, и женските екземпляри имат право на същото уважение от страна на хората като мъжките. Затова те щели да се борят, колкото и перушина да хвърчала в битките за тържеството на правото, и успели – новото име кафяво-зеленоглавки узаконява равноправието между патешките полове, обясняваше водещата по телевизията, а в далечината пред него блесна мечтата му като умираща звезда – това е пътят, по който трябва да върви, да върви, да върви. Извика съседа да оправи казанчето, провери домашните на сина си и дъщеря си и се замисли чии права да защитава, но задачата се оказа трудна, всички места вече бяха заети от фондации, комитети, сдружения, спонсори, филантропи и какви ли не още. Скъсваха се да се борят за правата на инвалидите, на слепите, на глухите, на алкохолиците, на наркоманите, на децата, на родителите, на малолетните, на възрастните, на разведените, на вдовиците, на учениците, на учителите, на пенсионерите, на малцинствата, на мнозинствата, на бежанците, на бездомните, на имотните, на бедните, на богаташите, на безработните, на работодателите, на сексуалните, на хомосексуалните, на хетеросексуалните, на бисексуалните, на транссексуалните, на импотентните, на ветераните, на болните, на лекарите, на зъболекарите, на медицинските сестри, на крадците, на арестуваните, на подсъдимите, на затворниците, на полицаите, на гласоподавателите, на политиците, на вярващите, на атеистите, на цветнокожите, на белокожите, на чужденците, на местните, на селяните, на гражданите, на пешеходците, на шофьорите, на клошарите, на неграмотните, на малограмотните, на образованите – не, заети са местата на борците за права и най-добре да се откаже, но мечтата му просветваше в далечината.
Все още непозната, но красива и ароматна, това може да види и усети дори от такова разстояние, мечтата му даваше знаци да не спира, добре де, ще върви и върви, но му е нужна негова, невидяна от никого пътека и защо да не се посвети на правата на високите, на ниските, на семейните, на разведените, на сресаните, на рошавите, на незакусилите, на необядвалите, на преялите, на трезвите, на пияните, на махмурлиите, на едрите, на дребните, на гримираните, на грозните, на красивите, на кривогледите, на босите, на обутите, на изпотените, на измръзналите, на голите, на полуголите, на облечените, на полуоблечените, на къпаните, на кирливите, на синеоките, на чернооките, на любезните, на заядливите, на кресливите, на беззъбите, на мързеливите, на работливите, на дрипавите, на манекените, на недоспалите, на ранобудните, на веселите, на намръщените – несретници, които се нуждаят някой да се погрижи за правата им, но проблясванията на умиращата звезда му подсказваха да не посвещава живота си на онова, което и други биха свършили. Къде се криеше обаче неговото „онова” и мечтата му мечта ли беше, или някакъв блян, или някаква измислица, или глупост някаква, мярнала се да го увлече и после да угасне, за да обезсмисли живота му, и отново се скара с жена си, викаше на децата си и в училище пишеше двойки на отличниците, ровеше се в спомените от детството и си повтаряше мечта или блян… мечта или измислица… мечта или глупост… но в главата му се връщаха само подигравките на брат му от времето преди да тръгне в детската градина.
Гадняр беше брат му и когато родителите им бяха вкъщи, си играеше с него, вземаше го със себе си да разхождат кучето, на Коледа представяха заедно пиески пред мама, татко, баба, деди, но заминеше ли баща им някъде, започваше да го дразни, че левак се е родил и левак ще ходи цял живот – още не беше навършил една годинка, когато майка му нагласи цветен молив в ръчичката му и постави бял лист пред него, най-ранните рисунки на децата разкривали душата на бъдещия мъж, но когато след време видяха, че дясната му ръка е всъщност лявата, тя едва не припадна. В училище класната пое щафетата и го удряше с линийката по лявата ръка да хваща химикалката, както го е отредила природата, докато им показваше как да изписват буквите – и левак й натресоха в класа!, ама той да взема пример от Иван, че няма да мине във втори клас! И Иван първите дни се опитвал да є пробутва левашки номера, но го оправила за три дни и щяла да му остави шестица за срока, и той се стараеше да повтори постижението на Иван, но едва закърпи тройка. Щом не може да се мери с отличника, ще се преструва в час, че се старае с дясната ръка, а домашните ще ги пише както си знае, но на баскетболното игрище все не вкарваше топката в коша и съучениците му викаха левакът да не се натиска за отбора, левак с левак! На танците в училище объркваше стъпките и се извиняваше на момичетата, когато ги настъпеше, а те се кикотеха – левак и в ръцете, и в краката!, същото продължи и в университета, и като се ожени, и като се родиха децата и сигурно щеше да остане така до пенсия, че и след това, но сега предаването за патиците превърна мечтата му във въпроса защо трябва да се крие цял живот?
И леваците имат право да показват пред всички, че пишат с лявата ръка, да хвърлят топката с лявата ръка, да посягат към момичетата на танците с лявата ръка, и той ще докаже правото им да упражняват правата си пред десничарите, и най-лесно е да започне с учениците си. Ще им обясни колко тежко е положението на онеправданата група в класа, много по-лошо, отколкото на женските зеленоглавки преди правозащитниците да извоюват правото им да ги наричат кафяво-зеленоглавки, и двете момчета на последния чин до прозорците и момичето най-отпред, което непрекъснато отваря уста и почуква с иглата в езика си по горните си зъби, ще разберат, че комплексът им за малоценност е резултат от предразсъдъци. Застана пред дъската и попита със стоплен от грижа и разбиране глас чувстват ли се тримата леваци онеправдани сред двайсет подигравчии с десни наклонности?
– Не!
Отговорът дойде едновременно и откъм прозорците, и от чина срещу него, тези млади хора още не са се сблъскали с нагласите на обществото, но той ще им помогне, въпреки че не е нито фондация, нито спонсор, и засили съчувствието в гласа си, я леваците да помислят имат ли всички права, като десничарите?
– Да!
Не усещат ли, че към тях се отнасят като към втора категория хора?
– Не!
И на игрището ли?
– Не!
И на танците?
– Не!
Зелени са и той е длъжен да им разкрие, че имат право да се чувстват равноправни.
– И сега се чувстваме.
Тези младежи са смачкани от предразсъдъци, но да не се отчайват, положението им ще се промени.
– Какво ни е сега?
Робската психика е насадена в тях от братята им, още преди да тръгнат в детската градина, от учителките с линийките, от баскетболистите, от настъпваните съученички, но усещането, че са слуги на надутите злобни десничари, ще изчезне, когато те им се извинят тук, пред катедрата, но до него достигна хоров отговор от всички чинове:
– Този тест не е включен в сборника, господине.
Няма да бъде лесно, братята, учителките и спортистите са изпълнили отлично задачата си, но той и не е очаквал, че ще успее от първия път, затова цялата вечер се рови в компютъра и записва в тетрадка въпросите, които щеше да зададе утре, евентуалните отговори на леваците и възраженията на десничарите. Ще предизвика полемика и в тези, от рождение опрени до стената младежи ще се размърда чувството за лично достойнство и надеждата, че не са това, за което ги карат да мислят, че са, и на сутринта излезе рано от къщи, за да пристигне в училището преди учениците и да начертае на дъската схемата на основните човешки права със сравнителни данни от проучвания в четиринайсет държави. На края на графиката ще маркира с няколко щриха мечтата си, макар че още не знае как точно изглежда тя и какво носи в себе си, но вече е сигурен, че не е нито измислица, нито глупост, и двете момчета и момичето от групата на безправните ще усетят своята мечта, но на входа го спря пазачът и му съобщи, че госпожица директорката е казала да се яви при нея преди часовете, никога не е на добро директорът да нареди на охраната да те причака преди часовете.
Това се отнася обаче за истинските директори, а тази едва ли е научила толкова бързо шефските номера, макар да е завършила не знам какъв университет, но е истинска баскетболистка и няма да разбере, че мечтата му е мечта, а не някаква измислица или глупост, пък кой знае, тази среща може да се окаже шансът му да є загатне за идеята си и малко помощ от нейна страна би дошла навреме. Или поне да не пречи, но като влезе в кабинета, гнездото от царевичен кочан му кимна и продължи да си говори сама на английски и да шари с пръсти като кибритени клечки по екрана на смартфона. Отгоре на всичко не преставаше да прави балончета от дъвка с тънките си устни, тя подиграва ли му се!, но забеляза, че от ушите й се спускат две бели жици и дясната се удебелява при рамото й, аха, това е микрофон. Приказва с някого и се кикоти, онзи сигурно є дрънка цинизми, сега момичетата умират да слушат мъжки остроумия на ръба на мръсотиите, а наредила да й се яви веднага, ами да си слуша остроумните мръсотии, той отива да чертае схемата и ако толкова й е притрябвал, да изпрати шефа на охраната. А той ще му отговори, че е зает и след часовете ще се опита да отдели време за така наречената госпожица директорка, тя обаче извади слушалките от ушите си, махна му да седне, а балончето изскочи от устата й, но този път продължи да се издува, спука се и дъвката се лепна на носа є, да го разсмива ли го е повикала? Мътнокафявите очи обаче се присвиха и тя вече го гледаше като учителката по география, която ходеше винаги с гнуслив израз на лицето, сякаш приближаването на Сибир към Аляска и опасността след няколко милиона години да се допрат, за което била гледала по телевизията, й нанасяше лична обида.
– Знаете ли защо ви поканих?
Защо го е поканила ли?, откъде да знае, най-вероятно да му каже, че не приема достатъчно бързо промените й. Нарочи го от първия ден, когато инспекторката я представяше на колектива, а той прошепна на колежката по география по-високо, отколкото го позволяваше инстинктът за самосъхранение, че са им изпратили специалистка по преместване на континенти, но неговата схема е универсална, а правата на леваците са изключително важни, за да си глътва езика пред някакво балонче – чакай бе! От първия ден като я видя, му се струваше позната, сякаш са седели на един чин в първи клас и в паметта му е останала тази коса като на неоткъснат мамул, напъваше си мисълта да си върне спомените, но не излизаше нищо, а сега се сети. Никаква съученичка от началното училище, пред него седеше една от онези зеленоглави патици с кафяви пера на главите, за чиито права природозащитниците се бяха борили два месеца, ами да, истинска Зеленоглавка.
– Какви тестове сте давали на учениците вчера?
Все пак е успяла да изгради мрежа от доносници.
– Не ви разбирам.
– Опитвали сте се да внушавате на някои ученици, че са непълноценни.
– Грешно са ви осведомили.
И прехапа език, едва не се изпусна да каже, че шпионите й са си свършили зле работата, но да става каквото ще, все ще го вземат в друго училище. Свободни места за преподаватели има навсякъде, нали им плащат колкото на чистачките, и е жалко само, че няма да начертае схемата на черната дъска.
– Сестра ми учи във вашия клас.
– Как се казва сестра ви?
– Намеквали сте й, че пише с лявата ръка.
– Аха, момичето с иглата в езика.
– И за още двама ученици, които също нямат вина, че са се родили леворъки.
– Какви?
– Леворъки. Левичари, както ги обиждат все още.
– Аха, да… Ами и аз точно това казвам.
– Знам какво сте казали.
Ама младежите не са го разбрали и е добре, че момичето е споделило със Зеленоглавката, бързо ще премахне недоразумението, но смартфонът сега ли намери да изпищи! и къдравата коса заговори на английски към рамото си, добре де, ще почака, а дали може да запали цигара, но гласът на царевичното гнездо избръмча към него изпод щръкналите на всички страни ситнокъдрави косми.
– Насърчавали сте съучениците им, които пишат с дясната ръка, да ги подценяват.
– Не, аз тъкмо обратното…
– За унижение на човешкото достойнство мога да ви осъдя.
– Сега ще ви обясня.
И щеше да обясни и тя щеше да го разбере и току-виж забравила за Сибир и Аляска от първия є ден в училището, но раздърпаното гнездо отново взе смартфона, не ще да го слуша тази недохранена тояга с подметки поне четири сантиметра, яд я е, че не е пораснала за моделка, макар че в никоя модна къща няма да я вземат с тази черна физиономия.
– Но в идеята ви има нещо рационално.
– Как?… Какво?
– И аз смятам, че леворъките още на са заели полагаемото им се място в обществото.
– Точно така!
– Независимо че най-талантливите хора са пишели с лявата ръка.
– Точно така!
– Айнщайн.
– Точно така!
– Шекспир.
– Точно така!
– Цезар.
– Ами точно така! Плутарх твърди, че Цезар е записвал дневниците си от галските войни с лявата ръка.
– И Омир.
– Точно… Не, Омир май не е можел да пише.
– Разбира се, нали е бил сляп. Проверявах ви.
– Нека ви изложа проекта си със схема и сравнителна статистика.
– С няколко думи.
Зеленоглавка превзета, въобразява си, че мечтата му може да се опише надве-натри, ами тази мечта не е нито измислица, нито глупост, но щом се е уредила да седне от другата страна на бюрото, се налага да є обясни и за женските зеленоглави патици с кафяви глави, и за глухите, импотентните и атеистите, и за фондациите и спонсорите и ако тя извика охраната да го изведат от сградата и повече кракът му да не е стъпил тук, няма да го стресне. Никакъв накъдрен мамул не може да го спре в този момент да излее всичко, което се събира в него от рождението му, а тя какво, надува ново балонче, вдъхва въздух да го върне обратно в устата си и се усмихва? Преди години забелязала сестричката си да държи с лявата ръка лопатката, с която ровела в пясъка на плажа, а децата наоколо я замервали с мидени черупки и тя я дръпнала настрани да й разкаже какви гении са левичарите. Момиченцето я изслушало, засмяло се и се върнало да рови в пясъка с лопатката, а когато тя започнала да търси тема за дипломната си работа, обърнала внимание, че таблетът е програмиран за писане и с лявата, и с дясната ръка, и се ядосала на себе си, че не е помислила по-рано колко изоставаме от света и в тази насока – правата на левичарите у нас още не са обявени публично и левите деца от съвсем малки ходят потиснати, безпокойни, раздразнителни, нейната сестричка дори щяла да изпадне в дисфория, ако не била атмосферата на болезнено чувство за справедливост в семейството им, страхотна тема за дипломна работа, но научният є ръководител препоръчал да не посяга засега към съдбата на леворъките. Проблемът все още не бил за нейната уста лъжица, нека първо се заемела с анализирането на правата на правостоящите в метрото и тя веднага се заела със задачата, защитила пред комисията тезата си блестящо, но това вече било минало.
Нужна є била стъпка напред и щом сестра є споменала снощи за учителя им с въпросите извън учебния материал, се сетила за таблета с двете функции, после в ума й се върнал някогашният разговор с научния є ръководител и си дала сметка, че устата й е вече тъкмо за тази лъжица – правата на левичарите били идеална теза за докторската є дисертация, а сега се убеждавала, че колегата по инстинкт бил навлязъл в същата материя. На тях се падало задължението да убедят обществото да обяви левичарите за равноправни леворъки, а те щели да докажат, че писането с лявата ръка нямало нищо общо с хипотимията, както твърдели някакви измислени психолози – наистина е сериозно образованието в Европа. Зеленоглавката е усвоила светкавично шефските номера да грабват идеите на подчинените си и да правят с тях кариера и пари, и отново поиска да излезе от кабинета и да си търси работа в друго училище, но до ушите му стигнаха обясненията, че му възлага той да проведе експеримента. От него иска само да є предава резултатите в статистически таблици за доктората й – какво, експеримент ли, ами той точно това писа и задрасква в тетрадката снощи и как не е забелязал, че смехът на баскетболистката всъщност издава жизнерадост, ами това момиче има хубава усмивка…
– Уговорихме ли се?
– За какво?
– За статистическите данни.
– А, да. Абсолютно.
– Сега отивате в министерството, търсите директора на направление „Права на неграмотните”. Той ми е състудент от Букурещ, завърши две години преди мен и е много вътре в проблема.
Състудентът се оказа наистина вътре в проблема и естествен, непосредствен, изобщо, европейски обноски, посрещна го на вратата на кабинета си и веднага – подкрепя проекта му, но иска да научи детайли. Какво?, да разрешат на учителите да обясняват на учениците колко онеправдани са леваците?, за да не се притесняват, когато хвърлят топката на игрището?, и когато объркват танците?, да включат в учебната програма часове за правата им?, разбира се, и идеята му да се дават безплатно безалкохолни напитки на левичарите, които в час правят всичко възможно съучениците им да видят с коя ръка пишат, е авангардна, а замисълът да състави учебно помагало как леваците да демонстрират левашката си дарба, е скок напред и го съветва да прибави и мултимедия, но не иска да му се бърка, проектът е негов, а той се почувства, сякаш го издърпаха за косата от ямата, в която беше потънал от раждането си, и го пъхнаха в спортна кола да хвърчи към мечтата му, не, вече е сигурен. Мечтата му не е нито измислица, нито глупост, това е истинска мечта-мисия и в уроците ще разработи основния си замисъл – леваците да повярват, че след като не е срамно да държат химикалката с лявата ръка, могат да заявят пред всички, че вътрешният им глас им говори да пишат от дясно наляво, нали така?
Я виж колко бързо се променя положението на подценяваните и пренебрегваните, двете момчета до прозореца вече няма нужда да размахват юмруци срещу зевзеците в класа, на които всяка втора дума им е леваци! Само се протягат ухилени и изваждат кутиите с безплатен швепс и спрайт и довчерашните подигравчии хващат химикалката с лявата ръка да си заработят и те напитка без пари, а на него му е ясно, на игрището пак ще хвърлят топката с дясната ръка, но за начало и това е нещо. И ситнокъдравата прическа с цвят на мамулова коса го вика в кабинета си да му съобщи, че е дала положително мнение за предложението му помагалото да се одобри като учебник в задължителната програма, а състудентът й е говорил за него с главния секретар на министерството и той искал да го види, но тя се препъвала в свой личен проблем, по-скоро семеен.
– Казват, че и десничари се включват в групата на леворъките.
– Вече половината клас е приобщен.
– А другата половина?
– Въпрос на време е.
– Колко време?
– Ще добавим допълнителни стимули. Безплатно кафе.
– Няма да свърши работа.
Отвори уста да каже, че предлага на най-активните да дават и безплатен обяд, но усмивката на балончето го изпревари, той сигурно е забелязал, че сестра й не пие от неговите безалкохолни, у дома пък измисля вицове за старанието на съучениците си да се показват п`о леваци от левичарите. А и за него не пести епитети и не ще да я слуша, че преподавателят им има идеална цел, затова молбата й е да привлече малката към инициативите си, може да използва интересите й към пътувания и експедиции, по цял ден седи пред телевизора да гледа за Амазонка и пингвините, а на срещата с главния секретар му пожелава успех. Голямото началство изслуша обясненията за проекта писането с лявата ръка от дясно наляво да се разпространи и върху математическите формули, и кимна, да, има рационално зърно, защо пък да не организират и олимпиада по математика за левичари – и той излезе от кабинета замаян от победата и изтича при директора състудент да го пита как успя толкова лесно. Не се изненада от обяснението, че и главният секретар пише с лявата ръка, макар да не иска това да става достояние на колегите му, и пое дълбоко въздух като пред началото на маратонско бягане, а след олимпиадата по математика организира и олимпиада по биология за леваци. По физика, по химия, по литература, то се знае, и когато на едно съвещание при Зеленоглавката наблюдаваше киселата физиономия на учителката по география, в главата му пламна идея. Наведе се към нея и є прошепна, че се радва да є съобщи пръв новината, по телевизията съобщили, че Аляска и Сибир престанали да се приближават един към друг. Континентите вече се движели заедно от дясно наляво, а той й предлага за олимпиадата по география да привлече и ученичката от първия чин – момичето има интереси към Антарктида. След седмица влезе в директорския кабинет да докладва, че сестричката е включена в олимпийския отбор, и видя по бузите на бъдещата докторка по правата на леворъките да избиват червени петна, ама как е бил такъв глупак да злобее, че лицето й е черно!, просто е леко матово.
– Инициативите ти са привлекли вниманието на министъра.
– И той ли е левак?
– Леворък!
– Да.
– Не, но борбата за права му е хоби.
– Тогава да разреши писането с лявата ръка от дясно наляво да се изучава в първи клас наравно с писането от ляво надясно.
– Плановете на министъра са по-големи. Благодаря ти за сестра ми.
Не, златната точка на лявата й ноздра е шик, а устните й хич не са конец, когато се засмее, ти се приисква да ги нацелуваш въпреки балончето, което се издува между тях, но не върви да развратничи дори в мислите си, той е женен, с две деца, а Зеленоглавката е петнайсет години по-млада и да се съсредоточи върху проекта и скоро всичките ученици в класа вече бяха леваци, макар и да не хвърляха топката с лявата ръка от рождение. Запалиха се от идеята да издават ръкописен вестник, писан от дясно наляво и като разгръщаха страниците, родителите им с насълзени очи го уверяваха, че децата са ударили джакпота с такъв учител, а състудентът уреди да отпуснат пари и за списание. Никога не си беше помислял, че някой ден за него ще говорят в цялото училище, че и в други училища, и когато представяха броя пред ученици, преподаватели, експерти и журналисти, Зеленоглавката за първи път не приказваше с микрофона на рамото си, дали пък тя не беше указателният знак, който щеше да го изведе на магистралата към мечтата му? Щом свършат, ще опита да я заговори, но му позвъни главният секретар, министърът го чакал да разговарят и той усети тик в лявата буза, ами ако най-големият реши, че мечтата му е глупост и отхвърли последното му предложение?, шефът обаче го посрещна усмихнат, покани го да седне до огромната маса пред бюрото си и се настани срещу него.
Докладвали са му за списанието и одобрява, какво, и книга ли да издадат?, писана от леворък?, защо не, но пред тях сега стоят мащабни задачи, той е уважаван от колегите и учениците си, от родителите им, сред които има бизнесмени и банкери и дори един депутат, време е да излязат от рамките на един клас или на едно училище. Световните изследвания показват, че с лявата ръка основно си служи половината от населението на земята, почти четири милиарда души, и ние сме малоброен народ, но това не значи, че сме неспособни да раждаме глобални идеи, нека започнем обаче от малкото. Леваците заслужават правата им да бъдат не само защитени, но и обявени на всеослушание, както правата на глухите или безработните, затова е назрял моментът да се основе Съюз на леваците, и той е готов да го оглави, за успеха на начинанието обаче е нужен човек с енергия и вяра в идеала, така че той да запретва ръкави. Като начало ще получи парафирана молбата му учениците да изучават задължително писането с лявата ръка, писането на десничарите остава като свободно избираем предмет, сега бягай, да не губим време, но той не беше сигурен дали ще има сили за такава мисия, и най-добре беше да се посъветва със Зеленоглавката, а тя беше изчезнала някъде. Търси я къде ли не и накрая се престраши да попита момичето от първия чин как да намери госпожица директорката, а новата отговорничка за левичарската олимпиада по география отвори уста, тръкна иглата в езика си по горните зъби и се ухили, че кака й е заминала за Букурещ да обсъди с научния си ръководител фамозните данни за проекта є, вашите данни, господине – подиграва му се малката, ама ще го слушала зяпнала, когато започне да описва пред класа как изглежда мечтата му, заради която от рождението си е бил готов да търпи лишения и несгоди, но сега да събира кураж и да се заема с мисията.
Бъдещата докторка по правата на онеправданите се върна в деня, когато в хотела срещу Народното събрание празнуваха основаването на Съюза за правата на леваците, левичарите и леворъките и след като прие поздравленията на състудента си, който вече беше назначен за главен секретар, и министърът обяви, че тя е моторът за създаването на тази толкова необходима на обществото организация и я предлага за неин изпълнителен директор, тя погледна към него, а след наздравиците го приближи.
– Сестра ми каза, че си ме търсил.
– Нуждаех се от съвет.
– Нямаш нужда от съвети.
– Не знам как успях.
– Аз знам.
В очите й светна искра, която затъмни блясъка на пиърсинга, главата му се замая и му се стори, че пропада в космоса, дори се престраши и отвори уста да є предложи да седнат някъде да обсъдят по-нататъшните си действия, защото няма с кого да си каже две думи за експеримента, който за него е мечта в далечината. Жена му върви като домашен любимец подир майстора на клозетни казанчета, децата му са доволни, че не ги следи дали са си написали домашните, и не се отделят от видеоигрите, колегите му са готови да го разкъсат на парчета от завист, ще се пръсне, ако поне не є намекне за указателната табела към магистралата, но от нищото изникна състудентът. Прегърна я през рамото и я поведе към групата около министъра и май стана по-добре, вече чувстваше, че тя не е само пътеуказател към мечтата му и ще имат и други възможности да останат сами, а Съюзът бързо се разрасна в национално движение.
Приеха предложението му да създадат и две фондации, и се чуваха гласове организацията да прерасне в политическа партия, но на него му беше достатъчно, че издейства официалните документи в министерството да се пишат от дясно наляво от секретарки левачки, и хората осъзнаваха, че векове наред са пренебрегвали, подценявали, осмивали леворъките си сънародници. В Съюза влизаха нови и нови членове и той прие предложението на двамата ученици до прозореца да поръчат шапки и тениски с отпечатан върху тях надпис ЛЕВЧО СЪМ!, направиха значки със същото лого и банери за делегатите на Общонародния събор, на който щяха да формулират правата на лявопишещите и лявохвърлящите топка, врагът обаче не спеше. Десничарите раздадоха тениски с нарисувана огромна химикалка и под нея със зелени букви: НА-ДЯС-НО! Вечер разполагаха тонколони пред централата на Съюза и площадът ехтеше от станалата хит песен „Вдясно от леваците!”, заплашваха с гражданско неподчинение и организираха шествия в защита на мнозинството, на които носеха лозунги „Праведните седят отдясно на Бог – четете Библията!”, а коварството им не познаваше граници.
Един ден секретарката влетя в стаята му паникьосана, станал инцидент, по-скоро събитие, още по-скоро – катастрофа и то с един от най-добрите му ученици, онзи, който седи до прозореца в клас. Момчето отишло в болницата да види любимата си леля, която лежала в реанимацията след автомобилна катастрофа, но на вратата го спряла някаква сестра, с куче тук не се влизало, ама какво куче учудило се момчето. А сестрата се развикала: казах ли, че животни тук не пускаме, това е стерилна зала! Представяте ли си? Сигурно е била десничарка, защото видяла, че вашият ученик носи в лявата си ръка съвсем малък пекинез, колкото недохранена котка, а той се опитвал да є обясни, че няма нищо нередно, това е живо същество, но от реанимацията излязла още една сестра и двете започнали да го кълнат, наричали го, моля ви се, нахалник и крещели да се маха веднага от болницата. Дошъл и дежурният лекар и се присъединил към тях с още по-обидни изрази, знаете ги как говорят мъжете, но вашият ученик е възпитано момче и продължил да обяснява, че пекинезът е като продължение на ръката му, част от него, но сестрите и докторът не щели да го слушат и повикали двама санитари, също десноръки, и те го избутали навън. Сега момчето стои безпомощно на тротоара и сълзи текат от учите му от мъка, че не му разрешават да успокои любимата си леля, пострадала толкова жестоко от катастрофата, и не знае какво да прави. Сетил се само да є позвъни на нея и й разказал как се отнесли с него, а той вече вдигаше слушалката на телефона. Размени няколко думи с председателя на Съюза на леваците, председателят се обади на началника на службата за сигурност, той препрати сигнала до министъра на здравеопазването и след десет минути секретарката му докладва, че несправедливостта е поправена, сестрите, лекарят и санитарите са се извинили на момчето и то вече седи на леглото до любимата си леля с продължението на ръката си в скута й – бяха овладели демагогията изтънко десноръките.
И как не, след хилядолетия практика, а отначало уж невинно – нека поне личните си писма да пишем от ляво надясно, но той вече знаеше, ако не смажеш главата на змията на секундата, тя ще те клъвне и няма противоотрова, затова щом партията на леваците спечели предсрочните избори, той се озова, някак без сам да се усети, още първия ден на трибуната в Народното събрание и разясняваше проекта за закон, за който мечтаеше още от времето, когато в главата му се блъскаше въпросът: мечта или блян, мечта или измислица, мечта или глупост – писането от ляво надясно е вредно и противодържавно. Трябва да се постави в категорията на престъпленията, извършени с особена наглост, безочие и жестокост с присъда лишаване от свобода до живот, без право на обжалване, а пред очите му плуваше мечтата с цвят на царевична коса и златна точка на ноздрата, друго е да види своята мечта-мисия и не само да я види, а вечерта на коктейла да я измъкне от прегръдките на зажаднелия за танци състудент, който вече беше министър. И от наставленията на министъра, който вече беше председател на Световния съюз на леваците, левичарите, леворъките и всички лявообидени. И от обясненията на сестричката, която беше завинтила още една игла в езика си, откъде било най-добре да се наблюдава как Антарктида се приближава към Австралия.
Искрата в очите й затъмни блясъка на златната топлийка на носа й, той изпи четвърта чаша шампанско и събра кураж да измънка, че управителят на хотела, където преди месец празнуваха първата си победа, му е приятел и ще им осигури най-луксозния апартамент – може да лапне дъвка и да надува балонче, докато се спука, или да заговори в микрофона на рамото, или да изтичат при разбеснелия се на дансинга министър, но тя му подава смартфона си да се обади за такси и в колата той є шепне, че иска да прекара остатъка от своя живот в прегръдките на мечтата си, а на сутринта, като отвори очи, видя, че апартаментът е наистина луксозен.
През огромен прозорец с тюлени пердета прониква светлината на града и гали две бели кресла до бяла масичка със стъклен плот, зад нея на стената е закачено огледало в цял ръст и същата масичка под него, но по-малка и с небрежно нахвърляни отгоре є цветя от дизайнер с вкус. Насреща блести правоъгълникът на телевизор колкото дъската в класната стая, бяла табуретка е поставена така, че да задържа плъзгащата се врата към балкона отворена, а откъм банята се чува как шурти водата от душа, сигурно тялото на Зеленоглавката свети от пяната на шампоана, ама каква Зеленоглавка! Тя е Кафяво-Зеленоглавка и косата й го гъделичкаше по носа, когато я целуваше в таксито и балончетото в устата й лепнеше за езика му , а в стаята съблече официалната си рокля и се откриха форми, каквито не си беше представял и в най-разюзданите си мисли на човек с недостижима мечта, която се оказа не само достижима, но и с мерки на манекенка, а когато лежаха в огромното легло, след първия взрив в гърдите им, в главата му нахлу вчерашният ден и той я попита дали народните представители ще одобрят проекта.
След изказването му десничарите веднага започнаха да се хилят по коридорите, че предлага левашки закон, а техните хора му стискаха ръката: браво!, браво!, ама като дойде време да гласуват, пръстът им натискаше другото копче и после – ама как стана!, а тя се извърна към него и прехвърли бедрото си върху корема му, да не говорят за вчера. Нито за онзиден. Утре животът ще продължи в същия ритъм, победите ще се редят една след друга, но сега е тяхната нощ и в ръцете му се чувства като в щъркелово гнездо, където тя ще снесе три яйца, но няма да изхвърлят третото, както щъркелите, защото не можели да изхранят три щъркелчета. Двамата ще прелитат заедно и на север, и на юг с ятото си от безброй излюпени яйца, но това са фантазии, разбира се, родени в романтична нощ след няколко чаши шампанско, те имат още толкова неща да свършат, преди да губят време с яйца и прелети, затова да плъзга длани по гърдите й, а той усещаше как зърната им отново набъбват, и шепнеше, че няма да хвърлят яйца от щъркелово гнездо. Тя не е някаква проста щъркелка, на която в главата й се върти само как ще мъти яйца, тя е Кафяво-Зеленоглавка с мечта-мисия и наистина ги чака много работа, но докато обяснявал закона от трибуната, я видял на последната банка и от изненада едва не объркал речта си, ами тя за първи път не надувала балончета!
Тогава разбрал, че тя е самата му мечта и ще й разкаже как му се мяркала в далечината съвсем не като някаква измислица или глупост и долавял аромата й, но не си помислял, че мечтата му има мамулеста коса на ситни къдри, изпод които блестят главичката на златна топлийка в лявата ноздра и очи, които го подканват да опита с език вкуса на устните й, за да е сигурен, че не сънува и наистина държи в прегръдките си правата на половината човечество. И на следващото заседание ще предложи закон Светият синод да промени канона и праведните на земята да не седят на онзи свят само отдясно на Бог, но и отляво и… а тя затвори устата му с целувка и го опари с дъха си, да оставят думите за сутринта, сега имат да наваксват много, а пиърсинга ще го махне и не само защото не й отива вече да прилича на тийнейджърка. От известно време изпитва някакво безпокойство, устремът им към правата на левичарите беше шеметен, вчера обаче, докато го гледаше на трибуната, през ума й мина, че и тя започна като десничарка и от това стремително олевичаване е възможно в десноръките да се породи дискомфорт и децата им да растат нервни и раздразнителни, дали да не забавят темпото… но този път той притисна устните си към нейните и провря коляно между бедрата й, да остави експеримента на него и да мисли за доктората си, ама това беше през нощта и защо се излежава още?
Да тича в банята, тя го чака там да се потопят във ваната и той да й шепне в ухото с кого иска да прекара живота си, а тя да държи ръката му и да плъзга дланта му по набъбналите зърна на гърдите си, в банята обаче водата шурти от душа, а блестящото от шампоан тяло го няма, да не би мечтата му да е била само мечта? Или измислица… но снощи я държеше в прегръдките си… изпитвала безпокойство… женски капризи… не, ароматът на неговата мечта-мисия изпълва стаята, и да протегне ръка, ще я докосне, а може да е излетяла през отворената врата към балкона, защото тя не е никаква водна патица с кафяво-зелено оперерение. Полетът є е на орлица и сега ще излезе да я види как му маха с крила да литва към нея, но иззвъня телефонът, да вървят по дяволите и избирателите, и колегите от парламента, ще се занимава с тях, след като с неговата Кафяво-Зеленоглавка – патица – орлица излязат от ваната, но си помисли, че може да го търсят от Световния съюз на леваците, как ли са разбрали къде е прекарал нощта?
Вдигна слушалката и в ухото му звънна гласът на отговорничката за олимпиадата по география за левичари, може ли да се качи при него? – как му се натресе тази пикла, Кафаво-зеленоглавката всеки момент ще кацне обратно върху парапета! Бързо да измисли нещо, за да я разкара, но асансьорът вече спираше на етажа и в стаята влезе сестричката, ама защо е обръснала косата си от едната страна?, и се плези да покаже, че е забила трета игла в езика си, на самия му връх, сега пък едва не му се хвърля на врата: поздравява вносителя на най-важния от времето на Търновската конституция закон и като разказва на съученичките си, че е говорила с господин учителя в спалнята му, ще се пръскат от завист. А въпросът е спешен и добре че не послуша префърцунената си кака да го търси в Народното събрание, снощи на коктейла чула как двамата се уговарят да дойдат в този хотел – ама това момиче няма ли да се измита, а тя сякаш му чете мислите.
– Сестра ми замина.
– Замина ли?
– За Букурещ.
– За Букурещ ли?
– Ще си сменя темата на доктората.
– Темата на доктората ли?
– Започва да работи за правата на нискоръстите.
– На нискоръстите ли?
– Остави тази папка за вас.
Какъв самолет, какъв Букурещ, какъв професор, какви нискоръсти!, Кафяво-Зеленоглавката – патица – орлица е метафора и тя е отишла да купи кроасани за закуска, защото не иска да ги шпионират сервитьорите от румсървиса, а той усеща мечтата си на една ръка разстояние и специалистката по конституции да тича в Аляска или в Австралия, че следобед ще й проверява домашното, но звънливият глас се втвърди, повече за никакви домашни не ще да чува, дори да я накаже да пише от ляво надясно! – виж я ти, толкова прилича на сестра си.
– Не ща да ходя в Аляска.
– Нос Добра надежда се движи към Антарктика, ще ти уредя пътуването.
– Не се дръжте с мен като с глупачка.
– Не си глупачка. Просто не си пораснала още.
– А вие не сте отворили папката.
Папка ли?, а, да, добре и какво толкова, схеми и графики, ама чакай, това са неговите данни за дисертацията є, а мечтата му мисия прошепна снощи, че не бърза да ги показва на професора си, иска двамата още и още да работят заедно по проекта и все в този хотел, ама разбира се, че никъде не е заминавала и всеки момент ще влезе в стаята с кесия с кроасани, а малката да престане с номерата си.
– И кога се връща от Букурещ ?
– Няма да се връща.
– Вицовете ти не струват.
– Папката, папката.
Какво се е хванала за тази папка, измъкнала я е от чантата на кака си и да я връща веднага, че тя само на вид изглежда хлапачка със златен пиърсинг на носа, иначе е кремък, а на това листче пише нещо: Казах на сестра ми да занесе графиките в Народното събрание, но знам, че ще отиде в хотела. Излез на балкона – защо Народното събрание, защо балкон, защо Букурещ, тя забрави ли за Светия синод?, а малката се е настанила в креслото, кръстосала е крак върху крак и вади пакет цигари, да пуши пред учителя си!, но той не е сухар и дори ще є налее кока-кола и сега да изчезва, ама това момиче вади втора цигара!
– Може да ме вземеш на нейното място.
Ами ако наистина е заминала…
– Аз имам идеи.
… ако безпокойството й я е подгонило към летището…
– И две приятелки.
… женско безпокойство…
– Също левачки.
… той усеща мечтата си на една ръка разстояние …
– С обръснати отляво глави.
… какво пише в бележката…
– И с по три игли в езика.
… да излезе на балкона…
– Затегнати с лява резба.
… долу са площадът с паметника…
– По това разпознаваме кои са от нашите.
… и жълтата сграда оттатък…
– И те са съгласни да заместваме сестра ми.
… с националното знаме…
– Поред.
… ето я!…
– Или трите заедно.
… но защо стана студено…
– Ще започнем борба за правата на тревата или на амфетамините.
… притъмнява…
– За правата на таблетите или на смартфоните.
… вятърът разклаща опашката на бронзовия кон…
– За правата на тату или на бодиарта.
… не, ето я там…
– За правата на джиповете или на мотоциклетите.
… под герба с двата лъва…
– За правата на киното или на мултимедията.
… изписана…
– За правата на фитнес залите или на салоните за красота.
… с големи черни букви…
– За правата на дискотеките или на пиано баровете.
… значи това е неговата мечта-мисия…
– За правата на пуканките или на чипса.
… АТАЛИС ИВАРП ОТЕИНЕНИДЕЪС…
Да си писател е голяма работа! Писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да се правиш на голяма работа пред учениците си в час по математика е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам вътрешния огън някъде тука, под гръдната кост – не се смейте! Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно. Вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят? Не веднага, но открих – безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се. Ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.
Emil Krastev 