А живот без пари живот ли е

http://www.emilkrastev.bg
Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

 А живот без пари живот ли е, братле, и това не е само лаф да вземаш акъла на празноглави кифли – какво да измъкнеш от празното?, – ами на барчето дават ли ти кафе, ако не ти стигат пет стотинки, или в ресторанта, или за дискотеката, а парите не падат от небето, ей!, и още п`о не е живот, когато не искаш да предлагаш вечер на учениците прахчета за щастие, затова сядай пред компютъра, там новините за кражби, обири, отвличания, убийства валят като Градушката на Яворов – виждаш, че не само съм завършил гимназия, но и съм внимавал в часовете по литература – и ако знаеш как да четеш криминалните сайтове, ще разбереш, че те са наръчник за изкуството какво да правиш и как, за да не те хванат полицаите и на втория ден попаднах на съобщение, че някой отмъкнал цял банкомат, хамалин!, ама мозък е нужен за такава работа, ехей! – и вечерта се настаних в сянката до училището, но не да пробутвам на учениците долнокачествено щастие от Южна Америка, а да причакам директорката – има ги такива, отдалече лъхат на крадено – и тя най-после се появи със светлокафявия си костюм, който струва най-малко двеста, а пък аз успях да докарам продран глас и се потупах отляво по суичъра да помисли, че е издут от кобур и две минути по-късно си тръгнах спокоен, че няма да се оплаче – знае си, че вони на крадено – с пинкод в главата и дебитна карта в джоба, а сега обикалям да срещна онзи с банкомата на гръб, сигурен съм, че и той ме търси, понеже му е светнало, че освен банкомат е нужна и карта, за да си изтегли двайсетачките за кафе и водка, но живота може да си го направиш живот и без парите да ти падат от небето, братле, само да знаеш как си е изкарвал хляба Робин Худ или в краен случай Батман, ако не си внимавал в часовете по литература.exlibris-www2
Реклами

А наоколо разни вряскат…

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

А наоколо разни вряскат, че книгата е духовен екстракт, макар че и глупаците знаят, книгата е стока, като надениците и чушките, само дето не си струва трудът да я внасяш контрабанда, а иска и инвестиции и това го обяснява всеки издател на автора, който се опитва да му цитира някакъв голям поет, че дори само двама души да прочетат книгата му, за него е достатъчно, издателят обаче не е вчерашен и си знае своето – разходи за редактор, за художник, за коректор, за компютърен специалист, а дали ще я купят дори онези двамата с големия поет не е сигурно, но авторът го успокоява – няма нужда от редактор, няма нужда от художник, няма нужда от коректор, всичко ще свърши той, защото книгата му е духовен екстракт и издателят мърмори, че при това положение ще опита да направи нещо и на автора сърцето му се превърта, май има надежда, такава надежда обаче не е надежда, защото като няма редактор, нито художник, нито коректор и така нататък, значи няма и книга, излиза нещо като книга призрак и щом няма книга, няма и автор, има автор призрак – и сърцето му се обръща пак, този път на обратно, дали да сложи при духовния екстракт малко наденица и чушки, та книгата да я прочетат не само онези двамата с поета, може дори да я купят трима-четирима и тогава ще има пари и за коректор, и за художник, и за редактор и ще се получи истинска книга, да пъха по-бързо между кориците повече стока, а от духовния екстракт засега ще се откаже, или не, ще остави малко за подправка, като пипера в наденицата, така продажбите ще скочат и ще се изсипе истински хонорар за автора, тогава и авторът ще бъде истински, никакви призраци, зомбита и всякакви подобни глупости, макар и автор като наденица с много, много, много пипер.exlibris-www2

След стотици хиляди опити

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата УЕБСАЙТ

korica_website_var1.indd

След стотици хиляди опити орнитолози, дерматолози, травматолози, кардиолози, офталмолози, невролози и така нататък стигнаха до извода: най-сигурното средство да се удължи животът е шопинг терапията или казано популярно безразборното харчене за скъпи и ненужни вещи, с което целим да покажем, че и ние участваме във Вселенската хармония, а познати и приятели да губят съня си от завист. Шопинг терапията намалява оксидантите в кръвта, регулира кръвното налягане, премахва пердето на окото, нормализира храносмилането и ускорява перисталтиката, не допуска кариесите, стопява шиповете и целулита, изглажда бръчките, отдалечава деменцията, измъква ни от стреса и ни спасява от още десетки и десетки заболявания, но задължително условие е шопинг терапията да се провежда в големи бутикови, фестивални и курортни центрове. Търговската среда трябва да бъде безкрайно разнообразна и възможностите за шопингуване да са неограничени, затова най-важни са трите опорни точки: комбинацията от пет локации, в които се провежда лечението, степента на шопингуване и честотата му, а оттам следва и изводът за месечния цикъл. Веднъж в месеца шопингуване ти подарява един месец повече живот, два пъти в месеца водят до три месеца удължаване, шест месеца шопингуване – три години и така нататък в геометрична прогресия, но както при всички психосоматични процеси и в този случай дребните детайли играят огромна роля. Ако за европееца комбинацията Париж – Рим – Лондон – Виена – Брюксел удължават живота със сто точки, за шопингуване в Лос Анжелис – Шанхай – Сидни – Сингапур – Ню Йорк например се дават сто и трийсет точки. За жителите на Америките и Далечния Изток пък е обратното и медиците правят извода, че шопингът в локации, до които се стига с два часа летене, дава четиринайсет на сто по-нисък ефект в сравнение с дестинация от дванайсет часа. Главното е, че шопинг терапията гарантира живот най-малко сто години, както утвърждават познавачите на билки, минерали и скъпоценни камъни, слънчевите протуберанси, особените състояния на духа, на автогенния тренинг, нирваната и законите на пазарната икономика, но слънцето неизбежно хвърля и сянка. Отрицателните страни на шопинга са, че на пациента му става скучно, затова лекарите съветват – не се състезавайте помежду си по брой локации, степен и честота на шопингуване, защото идва момент, когато се заривате под планина от шопингирани рокли, костюми, ризи, обувки, чорапи, кърпички, шапки, ръкавици, шалове, парфюми, браслети, бижута, картини, шедьоври на компютърната техника и автомобилостроенето и с прекалено седмично шопингуване вместо да удължите живота си до сто години, може да умрете от скука.exlibris-www2

Природата е върхът

http://www.emilkrastev.bg/

Из книгата ПЛАЦЕНТА

placenta-www

Природата е върхът и короната й са масивите от дъб, бук, бор, леска, бреза, ела, короната на короните пък са вековните дървета с набраздената им като послания от вечността кора, а бай Пенчо вчера ми тръсна снимки на не знам колко такива столетници, които бил правил в продължение на трийсет години, и се примоли да му освободим за седмица стаичката в сутерена да ги подреди като в изложба. Вдигнах крак да го ритна обратно на мястото му, изложба му се приискало, като че е Златю Бояджиев и сякаш аз съм пропилял тези трийсет години от живота му. Какво знае той за проблемите с изхранването и да чакаш да дойде Големия, в този момент обаче снимката на тристагодишната мура драсна мозъка ми като кремък по стомана и блесна искра – това, че нищо не е направено не значи, че не е работено нищо! – и изтичах при Малкия. Бай Пенчо да събере снимките си в албум и да го поставим в нарочна витрина срещу асансьора и когато Големия влезе, Малкия да му го поднесе и да обясни, че да, закъсваме с изхранването, но не сме допуснали да отсекат нито едно вековно дърво и това е запечатано черно на бяло, а в отделни случаи и цветно, от нашия любител, който всъщност не е съвсем любител, защото сме открили щатна бройка за художник фотограф. Щом притежаваме качества да се грижим за короната на природата, колко му е да осигурим и изхранването, а на Малкия очите му светнаха – по-добре е от нищо! Ако му бях предложил да наберем от небето кошница звезди и да ги накачим по стените за посрещането на Големия, пак щеше да се зарадва, но това с албума му се стори по-сигурно и за пореден път пролича неблагодарността на Малките. Вместо да ме награди с два дни отпуск, ми нареди да отпечатам албума до осем сутринта на следващия ден, но какво разбирам аз от печатане и щом бай Пенчо се натиска за стаичката в сутерена, да си я заслужи. Потърсих го да му възложа задачата като на щатен фотограф, но той пак беше хукнал да си пилее живота между вековните дървета и аз може да не разбирам от полиграфия, но знам как да се измъквам от всякакви каши. От снимките за изложбата скроих обложка с два раззеленили се столетника в средата и заглавие “Векове корона на природата – векове изхранване на населението”, нахлузих я върху първата книга, която ми попадна под ръка, и я огледах доволен, ще свърши работа. Утре Малкия ще покаже на Големия нагънатата като вечност кора на мурата върху обложката и Големия ще разбере, че парите за правене на нещо, без да се постигне нищо, не са изхарчени напразно. Нали Големия затова е Голям, защото не си губи времето със снимки на някакъв любител, който само от половин ден е фотограф на щат, но не успях да предупредя Малкия. И когато глутницата на Големия нахълта в сградата, Малкия грабна маскираната книга и му я пъхна в ръцете – може да сме Малки, но резултатите ни не са по-малки и едното малко винаги компенсираме с друго не по-малко малко! Големия чак сега го забеляза, Големите затова са големи, защото погледите им минават през Малките, като че не са се раждали, но този път спря и отвори книгата – ама и късмет!, – а на мене ми стана все едно в колко дълбока пропаст потъвам. Малкия надникна над рамото му да обяснява кое вековно дърво от кой век е и какви грижи полага лично той да не се изтрият посланията от вечността, те ни нашепват как да подсигурим изхранването, но видя илюстрации с наденици, луканки, шунки, бекон, пушен врат, суджуци и саздърми, все неща, които отдавна не бяхме близвали – как можах да попадна на сборник с готварски рецепти!, – и ме стисна за ръката да се свличаме заедно в пропастта, като че от това щеше да ни стане по-леко. Вместо да разтърси сградата със синкав гръм от светкавици обаче, Големия продължи да разлиства книгата – ха-ха!, вие сте надскочили себе си бе, ха-ха! От първата страница устата ти се пълнят със слюнка, по средата се чувстваш като на сватба, а в края си преял – и отново: ха-ха!, а аз хукнах да се скрия в мазето. Малките обаче затова са Малки, защото и в най-малката дупка да се завреш, пак те хващат за ушите и от погледа му блеснаха светкавиците на Големите – аз може да съм Малък и може никога да не стана Голям, но и най-Малкия е по-голям от Нищожния и ти давам две секунди да ме измъкнеш от кашата! И аз не съм Голям, и Малък не съм, но имах готово предложение – вместо да търсим месо за домашни колбаси, което никъде няма да намерим, да развием идеята на Големия. Големите затова са Големи, защото бълват големи идеи, и да печатаме онази книга в осем милиона екземпляра дневно и да я раздаваме по списък. Както каза Големия, от първата страница устата ти се пълнят със слюнка, но Малкия, нали затова е Малък, не се хваща лесно – ти с един албум не се оправи, сега се напъваш за осем милиона, с два пръста ще ти откъсна главата, ей! В дупката обаче аз и за това бях помислил и обясних почтително, като истински Нищожен, че е възможно да съкратим книгата до брошура за телешки салам и кървавица, не е здравословно всеки ден да се преяжда като на сватба, и светкавиците в погледа на Малкия поизбледняха, сякаш им намали тока наполовина. Но Малките затова са Малки, защото не пропускат и най-малката подробност, и в гласа му дебнеше съмнение – с милионите за печатането е по-лесно да развъдим свине и крави, – мене обаче трудно ще ме хванеш натясно, защото не пропускам и най-малката подробност, нищо чудно някой ден и аз от Нищожен да стана Малък. Вярно е, съгласих се, но милионите отидоха да разрешаваме проблема с изхранването, макар че е останало нещо, но и то за брошури няма да стигне, затова ще печатаме илюстрациите от книгата върху листовки, хората да си ги носят като сандвичи. В трамваи и автобуси, по улици и на пейки, на работните места и на екскурзии да дъвчат до преяждане, а аз ще се разровя в други готварски книги и ще пуснем листовки със салати, супи, мусака, кебапчета, пържоли, пържен дроб, гарнитури, сирене, прясно и кисело мляко, конфитюри, компоти, халва, какво повече му трябва на човек? А, ще добавим и бутилки гроздова и Малкия започваше да събира звездите за по­срещането в кошница, но още не изключваше напълно тока на светкавиците си – народът бил лаком и от листчетата за месец нямало да остане и откъснато крайче, значи да не съм го съветвал да раздаваме купони за хартия. Но аз не мислех да се връщаме трийсет години назад и признах, че и залесяването не върви с нужните темпове. Отделителната система на лакомия ни народ за нула време ще изхвърли откъдето му е мястото масивите от дъб, бук, бор, леска, бреза, ела, но имаме резерв – и му подадох албума с бай-Пенчовите вековни дървета, който бях успял вече да отпечатам. Листовките от тези столетници ще осигурят прехраната за десетина години и сандвичите с послания от вечността ще стават да ги поднасяме на чужде­странни делегации. Макар че съм Нищожен, му показах, че с мислене Нищожните могат да пораснат до Малки, ако пък имат късмет, току-виж се източили до Големи – знам, че тези свидетели на вечността са защитени от закона, но няма да вършим нищо незаконно. Хем и на Големия ще му хареса, нали той прави законите. Короната на природата е най-ценното, затова ще благодарим на бай Пенчо за самоотвержения му труд на полу­щатен фотограф и на мястото на всяко отсечено вековно дърво ще поставяме снимка от колекцията му, черно-бяла, понякога и цветна, и ще водим там чуждестранните делегации – хем опазваме, хем изхранваме!, а очите на Малкия блестяха – звезди в кошницата ли, светкавици ли, върви го разбери: отивам при Големия, а ти бягай да печаташ, но първо освободи на бай Пенчо стаичката за цял ден да си направи изложбата, трийсет години се е трудил извънщатно човекът.exlibris-www2

Аз не съм по науката

http://www.emilkrastev.bg/

placenta-www

Аз не съм по науката, но това не значи, че може зад гърба ми ха-ха-ха, тя, науката, е за всички и дори, ако погледнеш, често е била по-благосклонна към онези, които не са имали претенции, но са й служели всеотдайно. Така да се каже, с цялото си сърце и аз вярвам в нея и й се възхищавам и сега не само ти повтарям думи на племенника ми, а навлекът, дето брои дните кога ще ме пенсионират, се вре навсякъде, като петна по кухненска престилка, ама и простак, нали? Науката е нашето бъдеще и надежда, без науката сега щяхме да се возим в конски каруци, а и тях нямаше да ги има, както казва племенникът ми, на него вярвай, той се занимава с най-сложната наука, дълбае в най-затънтените й кьошета. Понякога, когато е в настроение, сядаме на шах и ми разказва неща! – да ти се замае главата. Пипето му сече и ще постигне целта си – да удължи човешкият живот над сто години, до сто и трийсет дори! Е, стана ми симпатичен, ще ти издам една тайна, ти няма да злоупотребиш. Та играем ние шах, а племенникът ми обяснява какви опити върху какви мишки върши, по-скоро мисли на глас, все едно на дървените фигури говори, нали аз нищо не разбирам, ама ха, де! През това време аз не си бъркам в носа, а слушам. Намерих книжки, абонирах се за списание и най-важното, записвам всяка дума на племенника и вече, скромно казано, поназнайвам нещо. Ще попиташ какво е толкова интересното, но не бързай да се подхилваш. Племенникът казва, че вече е на крачка, хубаво, аз това и чакам. Нека се прочуе момчето, нека го наградят, да му вдигнат заплатата, не му завиждам, аз на никого не съм завиждал, малко да ме познаваше, щеше да речеш – така е. Но със записките не преставам и още едно списание изписах, този път от чужбина, много е просто, бе, не се ли сещаш? Щом племенникът удължи живота до сто и трийсет, колко му е после аз да скоча до сто и осемдесет или двеста, напразно ли изчетох толкова страници? Нали ти казах, че науката не обича фукльовците, затова аз тайно върша всички опити с мишки на племенника върху себе си, и двойно, и ще стана значи първият, който ще живее два века. Тогава ще види навлекът с физиономия на лекясала престилка, като натрупам сто и петдесет – сто и осемдесет години стаж, като ми дадат самостоятелна канцеларийка с бюро и стол с висока облегалка, пряк телефон, на стената грамота за дългогодишна служба, а директорът току ми звъни по диктофона. Най-после ще разбере лекето на кого се е кикотело в очите, че е изкуфял след толкова години в учреждението и ще ми стои мирно до асансьора, ако река, ибрик с вода ще ми държи да си плакна ръцете, ей така, за нищо, за прищявка. Само да почака.exlibris-www2

Дойде времето на младото поколение

http://www.emilkrastev.bg/

placenta-www

Дойде времето на младото поколение с неговите си идеи и на нас ни остава само да клатим глави отляво надясно или отгоре надолу, а може би обратното, но на която и страна да клатим ние глави, сега е времето на младите и ми се искаше тъкмо това да кажа на внука, но той от вратата викна, че ме е търсил из цялата сграда и накрая портиерът го посъветвал да се качи в стаичката с капандурата. Преди година-две се говорело, че като пенсионирали бай Пенчо, му разрешили да се настани там някъде, нали синът му бил все по чужбина и не му оставало време да го прибере във вилата си – я колко е пораснал внукът! Сядай, казвам, не съм те виждал, откакто беше в първи клас, но той си поглежда часовника. Чакат го на едно място, и на още едно, и на още едно да дава от идеите на младото поколение, но той е толкова зает и се сетил за мене, нали от малък слушал майка си да се оплаква, че надувам главата на баща му с измислиците си и не го оставям да е все по чужбина, чудесно дете. Исках да помогна на внука, но тъкмо сега разполагах само с една идея, която не беше за младото поколение, а в стаичката ми под капандурата и през деня не виждам по-далече от протегната ръка и се блъскам в леглото и шкафчето, докато стигна до масичката да си налея вода от каната. Затова изобретих пръчка от восък и промуших през нея фитил, който стърчи от двете страни, и като запаля и двата края, свети достатъчно, за да намеря каната, без да се блъскам в леглото и шкафчето, а в съседния таван се е настанил някакъв професор, и той пенсионер, но това не му пречи да дрънка глупости. Показах му новото устройство и той наду бузи, че свещи можело да се купят във всяка будка – а бе нали ти казвам, че е пенсионер – и му обясних, че и аз съм купувал свещи от будките, да не ми открива Америка. Моята пръчка от восък с фитил е предназначена да свети денем, когато е невъзможно да вървиш по тротоара, без да се блъскаш в леглото и шкафчето, и да не ми философства, че и през деня не гасели нощните лампи по улиците, рекламите мигали и се кълчели денонощно, автомобилите и мотоциклетите вече фучали и по обед с включени фарове, за какво ми било да се разхождам със запалена свещ. Електроцентралите, мой човек, ще се развалят, акумулаторите ще се изтощят, ще изсмучем нефта и газа и ще остане само запаленият от двата края фитил да не се блъскаме в леглото и шкафчето като ни се допие вода, но пенсионерът от съседния таван се изхили, че слънцето винаги ще свети и хукна по етажите да разсмива де кого срещне. Направих две крачки след него да го стисна за гушата, не ми го погаждаше за първи път този номер, но се спрях, май е прав. Така че, моето момче, търси идея на друго място, но внукът ме удря по рамото – дядо, имам хора, които знаят как да угасят слънцето, и ще започнем производството на двойни свещи, тичам да им взема акъла с идеята си. На мене пък ми стига, че като изчезне слънцето, ще можем да ходим по улиците с по една восъчна пръчка в ръка без да се блъскаме в леглото и шкафчето, за да изпием глътка вода, нали бъдещето принадлежи и на старите поколения?exlibris-www2