И какво, ако си професор или артист, или директор, или архитект, или редактор, или управител, или регулировчик, важното е да си вършиш работата и да не се зазяпваш много-много малолитражка ли спира на светофара, или лимузина профучава на червено и когато дойде самосвалът да излее бетона, кой знае защо, тъкмо това си помислих. Двама души с лопати разтеглиха купчината от тротоар до тротоар, на другия ден я боядисаха в бяло и се роди легнал полицай, от онези, които уж дремят по цял ден, но само да се опита кола да мине през тях по-бързо от майка с бебе на ръце, започва да я подмята и да й разбива носачите, сега да ги видя пияниците и дрогираните как ще надуват газта тъкмо пред входа на детската градина. И без да се усетя, съм го казал на глас, а легналият полицай се размърда и отговори стегнато както е по устав – точно така, дойде време да им покажа какво съм научил в школата и да не се хилят, че се излежавам в праха като легнал полицай, ти само почакай. На това място са се случвали какви ли не чудесии, защо да не се появи и катаджия, който няма да ти прибира десетачката, за да не ти напише акт и още на другата сутрин се убедих, че чудото е станало и ми се прииска да му стисна ръката, на него обаче и двете му ръце бяха заети да попълва фишове. Всеки ден заставах до входа да се радвам на невиждания феномен как следеше минаващите върху него коли дали гумите не са изтрити, или маркучите на спирачките не са се напукали, спираше ги за превишена скорост и вадеше кочана с актовете, а на мене сърцето ми пееше, тази шофьорска сган най-после ще разбере, че има ред.
Шофьорската сган обаче не се предаваше и вдигна рушвета на две десетачки, на три, опита се да го купи с обещания, че ще го боядисат в жълто, заплашваше го, че ще му изтъркат боята или ще се оплачат в школата. Шофьорът на Шефа, като минеше над него, се изплюваше отгоре му, но той само ми намигаше, Шефа ще го изрита скоро, ще видиш, ама какво разбира от шефове един легнал полицай, мислех си, и ми беше жал за момчето. Старае се, а виж как го тъпчат и газят, но забелязах Шефа веднъж да му кима, като влизаше в сградата, и той ми се похвали – в школата тъкмо този Шеф го е учил да притиска шофьорската сган, а когато изляха на десетина метра от него легнала полицайка, започна да се пъчи. След седмица шкембето му се наду толкова, че вече и каруца едва минаваше над него и когато през нощта дойдоха двама с кирки да си разчистят най-после сметките, той наду свирката. Убийците на легнали полицаи си подвиха опашките, а той се усмихна на легналата полицайка, която не смееше да мръдне от страх, утре гледай.
На следващия ден размаха палка срещу колата на Шефа и му написа акт, Шефа се измъкна иззад кормилото и се засмя – правилно, колега! – и той изгледа влюбено легналата полицайка и се изпъчи още повече, а влюбеният полицай, особено легналият, е способен на подвизи, но аз още не знаех. Затова когато пред входа спря колата на Шефа, но този път без Шефа, в първия момент не обърнах внимание, а шофьорът се изхлузи от нея, изплю се както винаги върху легналия полицай и направи знак с ръка. Трима здравеняци със светлоотразителни жилетки слязоха от багера, който бръмчеше до отсрещния тротоар, преградиха улицата с червени конуси и шофьорът ритна легналия полицай в ребрата, размаха лист с печати и подписи и се изплю върху лицето му – ще сменяме тръбите на канализацията!
Легналият полицай избърса плюнката от бузата си, наду шкембето си толкова, че прегради пътя като бариера и го прекъсна да докладва веднага на Шефа, багерът обаче опря зъбците си в краката му, шофьорът се изплю за кой ли път върху избелялата боя по бетона и му изкряска да млъква. Той е само един проклет катаджия в праха, когото дори не са поставили при някой по така светофар, а заповедта за ремонта я е подписал лично Шефа и единствено личният му шофьор може да му пошушне да разкопаят не тази улица, а другата зад сградата, така че да изтънява като вестник и повече да не му е чул гласа. Десният край с униформените обувки на легналия полицай се нагъна яростно, лявата му ръка бръкна в джоба да извади дрегера и аз продължих да люпя семки доволен, най-после това шефско мекере си намери майстора, но борецът срещу автомобилни катастрофи направи грешката да погледне наперено легналата си годеница. Вместо възхита от смелостта му обаче видя пребелялото й от страх лице – ако не разкопаят другата улица, след половин час идва и нейният ред – и по лицето му се мярнаха учудване, смайване, протест, уплаха, отчаяние, любов. Чух го да шепне, че в школата Шефа не им е споменавал за канализации и подземни кабели, нали обществените ремонти не трябва да пречат на пазителите на реда, а на мене ми идеше да извикам, че ако си свие шкембето, колите отново ще беснеят по асфалта, а на третия етаж са открили още една детска градина.
Втренчих се в него и се надявах да прочете в погледа ми обещанието като мине ремонтът да залепя парчетата му и тогава пак ще проверява гумите и ще пише актове, с легналата полицайка ще направя същото и ще се оженят, но той я изгледа с копнеж, обърна се с гръб и измърмори – само ако Шефа уреди да ме пребоядисват всеки месец… и шофьорът се ухили, дадено! Ще внесем за тебе специална боя да святкаш нощем на фаровете като легнал светофар и ще вземаш акъла на мадамата с новата си униформа, а аз се прибрах в портиерната да разсъждавам, че няма значение дали си професор с катедра, или третостепенен артист, дали си архитект със студио, или стажант с малолитражка, дали си главен редактор, или управител на кръчма, дали си регулировчик срещу Народното събрание, или си легнал полицай в краен квартал. Важното е да те пребоядисват редовно, за да блестиш нощем на светлината на фаровете с униформата си като току-що отпечатан вестник до годеницата си в същата униформа и да не забелязваш колите, които минават върху тебе на червено, както са те учили в школата.
Emil Krastev 