Дойде времето на младото поколение

http://www.emilkrastev.bg/

placenta-www

Дойде времето на младото поколение с неговите си идеи и на нас ни остава само да клатим глави отляво надясно или отгоре надолу, а може би обратното, но на която и страна да клатим ние глави, сега е времето на младите и ми се искаше тъкмо това да кажа на внука, но той от вратата викна, че ме е търсил из цялата сграда и накрая портиерът го посъветвал да се качи в стаичката с капандурата. Преди година-две се говорело, че като пенсионирали бай Пенчо, му разрешили да се настани там някъде, нали синът му бил все по чужбина и не му оставало време да го прибере във вилата си – я колко е пораснал внукът! Сядай, казвам, не съм те виждал, откакто беше в първи клас, но той си поглежда часовника. Чакат го на едно място, и на още едно, и на още едно да дава от идеите на младото поколение, но той е толкова зает и се сетил за мене, нали от малък слушал майка си да се оплаква, че надувам главата на баща му с измислиците си и не го оставям да е все по чужбина, чудесно дете. Исках да помогна на внука, но тъкмо сега разполагах само с една идея, която не беше за младото поколение, а в стаичката ми под капандурата и през деня не виждам по-далече от протегната ръка и се блъскам в леглото и шкафчето, докато стигна до масичката да си налея вода от каната. Затова изобретих пръчка от восък и промуших през нея фитил, който стърчи от двете страни, и като запаля и двата края, свети достатъчно, за да намеря каната, без да се блъскам в леглото и шкафчето, а в съседния таван се е настанил някакъв професор, и той пенсионер, но това не му пречи да дрънка глупости. Показах му новото устройство и той наду бузи, че свещи можело да се купят във всяка будка – а бе нали ти казвам, че е пенсионер – и му обясних, че и аз съм купувал свещи от будките, да не ми открива Америка. Моята пръчка от восък с фитил е предназначена да свети денем, когато е невъзможно да вървиш по тротоара, без да се блъскаш в леглото и шкафчето, и да не ми философства, че и през деня не гасели нощните лампи по улиците, рекламите мигали и се кълчели денонощно, автомобилите и мотоциклетите вече фучали и по обед с включени фарове, за какво ми било да се разхождам със запалена свещ. Електроцентралите, мой човек, ще се развалят, акумулаторите ще се изтощят, ще изсмучем нефта и газа и ще остане само запаленият от двата края фитил да не се блъскаме в леглото и шкафчето като ни се допие вода, но пенсионерът от съседния таван се изхили, че слънцето винаги ще свети и хукна по етажите да разсмива де кого срещне. Направих две крачки след него да го стисна за гушата, не ми го погаждаше за първи път този номер, но се спрях, май е прав. Така че, моето момче, търси идея на друго място, но внукът ме удря по рамото – дядо, имам хора, които знаят как да угасят слънцето, и ще започнем производството на двойни свещи, тичам да им взема акъла с идеята си. На мене пък ми стига, че като изчезне слънцето, ще можем да ходим по улиците с по една восъчна пръчка в ръка без да се блъскаме в леглото и шкафчето, за да изпием глътка вода, нали бъдещето принадлежи и на старите поколения?exlibris-www2

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s